Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 207

Но Акерман едва ли беше инициатор на всичко това. Със сигурност обаче знаеше от кого идват нарежданията. Рой измъкна една флаш памет от джоба си и я включи в слота на компютъра. Прехвърли в нея колкото се може повече архивирани файлове и стана от бюрото. Чу отварянето на входната врата в момента, в който тръгна да излиза.

— Приключих, Кейси — подвикна към антрето той. — Открих къде е проблемът.

Вратата се затръшна и той се вцепени.

Не беше Кейси, а дребна жена с кестенява коса и огромен пистолет, насочен в гърдите му.

106

Мейс нетърпеливо скочи на перона на Юниън Стейшън. Краткото пътуване се беше превърнало в почти целодневно мъчение. Вече се смрачаваше. Тя възнамеряваше да звънне на Рой в момента, в който излезе от гарата. Надяваше се, че е открил нещо във фирмата посредник.

Беше толкова вглъбена в мислите си, че не забеляза мъжа, който я последва към редицата таксита. Не видя и мобилния телефон, който се появи в ръката му за едно бързо обаждане. Усети присъствието му едва когато дулото на пистолета се заби в гърба й.

— Отвориш ли уста, си мъртва! — изръмжа заплашителен глас зад нея.

Тя направи опит да се обърне, но дулото се заби още по-силно в гърба й.

— Гледай право напред!

— Тук е пълно с ченгета — тихо каза тя. — Какво ще стане, ако се развикам?

— Виждаш ли онези хлапета, ей там?

Мейс погледна вляво от себе си, където се бяха струпали деца в училищни униформи, придружавани от две жени.

— Виждам ги.

— А виждаш ли мъжа зад тях?

Мейс го видя. Едър, с гневно лице.

— Аха.

— В джоба си държи граната. Скроиш ли ми някой номер, той ще издърпа щифта, ще я пусне в кошчето за боклук и ще изчезне. Можеш да си представиш какво ще се случи с хлапетата.

— Защо правиш всичко това, по дяволите?

— Затваряй си устата и върви!

Те се качиха на ескалатора, прекосиха паркинга и се насочиха към далечния му край, където беше паркиран само един автомобил — черен ескалейд. От него изскочиха четирима мъже.

Мейс разпозна единия от тях и лицето й се разкриви.

Този път Психото не се усмихваше. Веселите искрици в очите му бяха изчезнали, чертите му бяха опънати.

— Мъртва си, кучко! — извика той.

— Нали се бяхме разбрали? — попита Мейс. — Без мръсни номера.

В следващия миг се озова на земята, повалена от удара му, нанесен с опакото на дланта. Тя понечи да избърше кръвта от лицето си, но един от бандитите я изправи на крака. Точно навреме за силния юмрук на Психото в корема й, който отново я повали на земята.

Мейс беше доста жилава, но си даваше сметка, че още един удар най-вероятно ще я изпрати в дом за инвалиди. Извърна се на една страна и повърна, миг преди отново да я изправят на крака. Олюля се, но успя да запази равновесие.

— Имам една молба — изфъфли през разбитите си устни тя.

— Даваш ли си сметка, че ще те убия?

— Затова реших да те помоля за нещо.

— Казвай!

— Ти си едър и здрав мъж. На два пъти ме тръшна на земята, а сега се готвиш да ме убиеш.

— Е, и?

— Позволи ми един удар. Право в корема. Можеш предварително да си стегнеш коремните мускули.