Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 185

— Вината е изцяло наша, но не исках да си помислиш, че нещата ще се задълбочат и ще разрушат всичко, което сме изградили. Имаш думата ми, че това никога няма да се случи.

— Твоята дума означава много, тъй като и ти си направил големи саможертви за страната си.

— Беше чест и привилегия за мен.

— Аз вече престанах да мисля за такива неща.

— Това ме натъжава.

— А аз се извисявам.

— Ясно, парите. Но същевременно работим за добра кауза. Това е, което всички искаме. Особено моята страна.

— Ако лидерите на твоята страна действително го искаха, ти и твоят директор нямаше да действате сами, приятелю.

— Уверявам те, че не сме сами. Но понякога лидерите не желаят да оставят следи за прякото си участие в изпълнението на конкретни задачи. Което не означава, че ще бъдат против използването на непопулярни средства.

— Правилно. Колкото по-малко знаят, толкова по-добре.

— Аз не бих се изразил точно така.

— Имаш предвид насилствената смърт. Екзекуцията на сънародници, които заплашват реализацията на целите. В това отношение американците винаги демонстрират неохота. Честно казано, аз го смятам за слабост.

— Ние сме цивилизовани хора, Махмуд.

— Може би някой ден и моят народ ще бъде толкова далеч от насилствената смърт, колкото гражданите на Америка, Джарвис. И това ще бъде чудесно.

— Надявам се да доживея този ден.

— Бих казал, че шансовете ти са доста по-големи от моите.

— Дано грешиш.

— Какво значение има дали ще доживея този миг? Мястото ми ще бъде заето от друг. За народ, който вярва в рая след смъртта, вие, американците, прекалено много милеете за живота си. Никой не е незаменим. Дори ако Бин Ладен умре, ще дойдат други. Така е устроен светът. Хем ти да не оставаш без работа, нали?

— С радост бих се пенсионирал, ако на света няма повече бинладеновци, Махмуд.

— Значи никога няма да се пенсионираш, приятелю. Нали ще ме осведомиш, ако решите, че имате нужда от нас за „изчистването“ на проблема?

— Смятам, че разполагам с нужните хора.

— Мнозина преди теб са мислели така, но са допускали грешки.

Острият тон накара Бърнс да отмести очи от огледалото и да погледне навън.

— Разбирам, че хората ти трябва да оцелеят на всяка цена — каза той.

— Те нямат нищо. А по този начин все пак получават нещо. Вече е късно да спрете парите, защото те свикнаха да ги харчат. Ако вие не платите, ще се намерят други. В това отношение вашите лидери проявяват късогледство. Но парите са над всичко. Заради тях сме поели по този път.

— Парите няма да спрат, обещавам ти.

— Добре, защото те не обичат страната ви, но могат да бъдат купени. Явно всеки може да бъде купен. — Махмуд замълча за момент. — Дори и аз…

— Дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо.

— Самата истина.

Няколко минути по-късно Бърнс слезе от таксито и седна на задната седалка на седана, който чакаше с включен двигател. Жената до него беше сменила гащеризона с дрехи, подобни на тези, с които беше посрещнала Карл Райгър и Дон Хоуп.

— Високо ценя професионализма ти — каза Бърнс. — Задачата е трудна.

— Задача като всяка друга — сви рамене Мери Бард. — Разликата е единствено в степента на сложност.