Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 183

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че би било чудо да го вдигне, а още по-малко да изнасили една жена в разцвета на силите й и да изстреля спермата си толкова дълбоко в нея.

— Е, той вече каза, че го е направил в чаша.

— Чашата няма нищо общо с женската вагина. Той спомена ли колко време му е отнело упражнението в чашата?

— Да. Каза, че му е отнело доста време. А после добави, че са му дали някакво порно списание.

— Бас държа, че и то не му е помогнало да скъси процеса.

— Това може би е важно, защото Толивър е била в кабинета си не повече от два часа, преди да бъде убита. А вероятно и много по-малко — някъде между половин и един час.

— Това не би било проблем за някой осемнайсетгодишен хлапак. Но много бих се учудил, ако човек в здравословното състояние на Докъри успее да еякулира за по-малко от четири часа, ако изобщо успее. Знаеш ли защо фармацевтичните компании печелят милиарди от препарати като виагра и циалис?

— Защото по-възрастните мъже не могат да го вдигнат без чужда помощ.

— Точно така. Особено мъжете на възрастта на Докъри. Имай предвид, че всичко си остава между теб и мен, защото няма да го включа в свидетелските си показания. Но вие можете да си наемете съответния експерт. Според закона защитата на обвиняемия има пълното право да използва заключенията на съдебния лекар. Но тя сама трябва да направи изводите. Това, което ти казах, са само предположения, а не професионално мнение.

— Ясно, разбрах. Но сега искам да чуя още едно предположение: възможно ли е Докъри да е получил стимулиращо хапче, за да еякулира в чашата?

— Не е изключено.

— Да се надяваме, че ще си спомни, когато го попитаме — въздъхна Мейс. — За съжаление никак не го бива в детайлите. Спокойно биха могли да скрият хапчето в някое десертче. Но колко време би издържала спермата му в тялото на Толивър? Ако Докъри казва истината, те са изчакали еякулацията, съхранили са спермата, отнесли са я на местопрестъплението и са я инжектирали във вагината на убитата. По мнението на специалистите субстанцията има срок на разграждане и именно по тази причина използват жълтъчен консервант.

— Така е. Много от нейните съставки деградират, особено подвижността на сперматозоидите. Пробата, която изследвах, със сигурност не е била в тялото повече от седемдесет и два часа.

— А може би по-малко от двайсет и четири? — каза Мейс. — Да предположим, че той е дал спермата в неделя, а тя е била убита в понеделник…

— Не, по-дълго. Поне три дни.

— Сигурен ли си?

— Залагам репутацията си.

— Това ми стига — кимна тя и се изправи. — Благодаря ти, докторе.

— За какво? Изобщо не съм сигурен, че съм ти помогнал.

— Напротив. Изясниха ми се много неща. Работата е там, че ако мисля в правилна посока, ще възникнат куп въпроси, които се нуждаят от отговори.

— Дано да ги намериш.

— Дано.

Няколко минути по-късно Мейс летеше по тъмния път. Но не към имението на Ейб Олтман, а към Джорджтаун. Беше сериозно разтревожена от вероятността за присъствието на някаква тъмна сила зад всичко това. Всъщност не беше разтревожена, а уплашена до смърт.