Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 186

— Морална или логистична?

— Морала го оставям на други. Логистиката ми е напълно достатъчна.

— Ако желаеш, мога да те снабдя с конкретни заповеди — изпитателно я изгледа Бърнс.

— Аз вече ги имам. Твоят директор каза да ти съдействам за всичко, което пожелаеш.

— Това трябва да го запомня — въздъхна Бърнс. — Винаги са ми липсвали хора като теб.

— За тази цел ще трябва да се обърнеш към моите шефове в Москва — отвърна жената.

— Ще го направя.

— И тъй, какво искаш от мен?

— Искам да държиш под око двама души. — Той извади снимките на Рой Кингман и Мейс Пери. Мери Бард се втренчи в тях и дълго ги гледа. — Можеш да ги задържиш — каза Бърнс.

— Вече не ми трябват, защото са в главата ми — отвърна тя.

— Добре. Ще изградим защитен периметър. Но същевременно бих искал да заложа и някой капан. Просто така, за всеки случай.

— Много ме бива в залагането на капани.

— Знам.

97

Мейс спря зад сградата, слезе от мотора и огледа малкия паркинг, побиращ десет коли. На най-близките места личаха имената на двама лекари, изписани с жълта боя. И тук както навсякъде началниците държат да имат запазени места, помисли си тя. Няколко стъпала водеха към задната врата, изработена от солидно дърво. Прозорчетата от двете й страни бяха с решетки и спуснати пердета.

Наблизо се виждаха зелените контейнери за смет, за които беше споменал Капитана. Това не им помагаше кой знае колко, защото в района имаше хиляди такива и всички изглеждаха еднакви. До слуха й достигна потропването на тежки ботуши.

— С какво мога да ви помогна? — разнесе се мъжки глас.

Тя се обърна. Към нея крачеше униформен охранител, а дланта му докосваше кобура. Беше надхвърлил петдесет и приличаше на пенсионирано ченге, което изкарва малко допълнителни пари. Предпазливата походка и внимателните очи показваха, че има дългогодишен опит в патрулирането.

— Просто оглеждам — отвърна Мейс.

— Оглеждате или се интересувате от нещо друго? — попита ченгето и проследи погледа й към задната врата на криобанка „Потомак“.

— В момента не се интересувам от пазара на сперма.

— Но много хора го правят. Тази стока се търси много.

— Бас държа, че е така. Вие ли охранявате сградата?

— Да.

— Бивше ченге, нали?

— А вие?

— И аз бивше.

— Пенсионер съм, но съм назначен тук като охрана на пълно работно време. А вие в кой район сте работили?

— В Шести и Седми.

— Охо, значи сте си заслужили нашивките!

— В момента съм частен детектив.

— И се интересувате от това място?

— Наета съм от един адвокат, който иска да провери алибито на свой клиент, свързано с банката за сперма. По мое мнение едва ли ще излезе нещо, но правилата трябва да се спазват.

— Какъв тип алиби?

— Клиентът му твърди, че е ровил в тукашния боклук, докато на друго място са се случвали разни неща.

— Може би престъпление, за което е бил арестуван?

— Бързо схващате — погледна го с уважение Мейс.

— Не съвсем. Но историята винаги е една и съща.

— Вече бях в тази сграда. Стори ми се, че имат алармена система.