Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 187

Дейвид Балдачи

— Наистина имат.

— Защо тогава сте им и вие? Нима спермата е чак толкова търсена стока?

— И аз си задавам същия въпрос. Не съм нито студент, който търси допълнителни доходи, нито алчно ченге, което се интересува само от парите. Когато попадам в дадена ситуация, искам да вникна в нея, да разбера кое какво е. Когато постъпвах, ми обясниха, че охранителната система е ненадеждна и им трябва жива охрана.

— Ненадеждна ли?

— Да. Податлива на токови удари или компютърни вируси. Един ден я заварили изключена въпреки твърденията на дежурната лаборантка, че я е включила, преди да си тръгне.

— Вие лично разговаряхте ли с нея?

Мъжът кимна и Мейс накратко му описа жената, с която бяха разговаряли.

— Да, тя е — кимна още веднъж охранителят.

— Стори ми се доста организирана. След като твърди, че е включила алармата, значи наистина го е направила.

— Сигурно. Но фирмата, отговорна за поддръжката, не откри нищо. Нямаше следи от незаконно проникване, всички сензори бяха в ред. Сякаш системата просто беше заспала. Нищо не липсваше, нямаше следи от взлом. Но управата реши да смени цялата инсталация. Докато това стане, аз ще съм тук.

— Помните ли кога се случи тази авария?

— Защо се интересувате? Нали търсехте доказателства за някакво алиби?

— Човек никога не знае. А и аз по принцип съм любопитна.

— Повечето ченгета са такива — съгласи се мъжът и поглади брадичката си. — Обадиха ми се в четвъртък и поискаха веднага да се явя на работа. Предполагам, че аварията е станала миналата сряда през нощта.

— И аз така си помислих.

— Защо? — учудено я погледна той.

— Дълга история — отвърна тя и възседна мотоциклета. — Може би някой ден ще я научите от вестниците.

98

От сестра си знаеше, че веднага след арестуването на Капитана асансьорите са били програмирани да не спират на четвъртия етаж въпреки недоволството на работниците, които били принудени да мъкнат материалите си по стълбите. Но обществената сигурност бе по-важна от мазолите.

Тя намали скоростта и внимателно огледа сградата. Не вярваше, че след откриването на трупа на Даян в хладилника някой ще посмее да се появява на работа късно вечер или рано сутрин, но искаше да бъде сигурна. Другото й притеснение беше свързано с евентуалното присъствие на патрулна кола.

Но сградата беше тъмна, а районът около нея — абсолютно пуст. Остави мотора на най-близката пряка и продължи пеша към гаража. Бетонното помещение беше пусто, асансьорите не светеха.

Секунди по-късно беше във входното фоайе, плъзна се зад гишето на охраната и се озова на стълбището. Спря за миг пред затворената врата на килера, после решително натисна бравата. Вътре имаше само един парцал на дълга дръжка.

Тя пое нагоре и скоро стигна до четвъртия етаж. Наведе се под нивото на прозорците и се промъкна към малката вътрешна стаичка с хладилника и тоалетната в дъното. Късата верига лежеше там, където я беше захвърлила, когато двамата с Рой хукнаха да бягат от преследвачите си.

Мейс я вдигна и я уви около хладилника — голям стар модел на „Амана“ с отделен фризер в долната част. На светлината на фенерчето ясно се виждаха няколко ръждиви драскотини върху емайла. Дръпна веригата така, че брънките й да попаднат върху тях, после я пусна и отвори вратата. Вътре имаше няколко пластмасови кутии с храна, кутийки с газирана вода и сив, издраскан поднос за храна.