Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 176

Мейс се размърда смутено.

— Какво? — втренчи се в нея той.

— Всичко това ти се случи, докато бях с теб — въздъхна тя. — А в ДЛТ ще бъдеш сам.

— Аз съм адвокат, което означава, че имам дар слово да се измъквам от всякакви ситуации.

— Работата е там, че тези хора не говорят, а убиват, Рой.

91

— Благодаря, че ме приемаш толкова късно, Бет. — Седнал срещу бюрото на началника на полицията, Джарвис Бърнс бавно огледа кабинета. — Дано още дълги години работиш плодотворно…

— Опитвам се, Джарвис. Какво се е случило? По телефона не беше особено…

— Словоохотлив? Не обичам да обсъждам нещата по телефона.

— Агенцията за национална сигурност няма право да подслушва американските граждани, още по-малко пък агентите на американското разузнаване.

— Въпреки това човек не може да бъде сигурен, Бет.

Бърнс се облегна на стола и внимателно преметна сакатия си крак върху здравия.

— Няма да ти губя времето, но все пак ти дължа тази информация. — Замълча за момент, после тихо добави: — Агентите Райгър и Хоуп са мъртви.

Бет се приведе напред и присви очи.

— Какво се е случило?

— Вероятно отвличане. Били са измъчвани и пребити, а после са им прерязали гърлата.

— Къде се е случило това?

— Не сме сигурни. По всичко личи, че не са били убити на мястото, на което са намерени. Липсва кръв и всякакви други следи. — Показалецът му почука по плота на бюрото. — Телата им са открити в един контейнер за смет в южната част на Александрия.

— В контейнер? Като Джейми Мелдън?

— Точно така, но са убити по друг начин. С нож вместо с куршуми.

— Спомена, че са били изтезавани.

— Счупени крайници, премазана гръдна кост.

— Може би са бандитите на Нейлър. Той е в ареста и очаква процес по обвинение в тероризъм.

— Запознат съм подробно с престъпленията на Роман Нейлър.

— Съвсем наскоро разговарях с Райгър и Хоуп по този въпрос и изразих мнение, че трябва да работим заедно за разбиването на бандата.

— Не съм се занимавал с това, Бет. Дори не знам подробности по делото. Изпратиха ме тук, защото ние наредихме на Райгър и Хоуп да те запознаят с някои факти. Директорът Донъли настоя да те посетя. Вероятно се е чувствал задължен. Аз не се познавах лично с двамата агенти, но те все пак са държавни служители. Твърдо сме решени да пипнем негодниците.

— Аз какво мога да направя?

— Работим с ФБР, но искам и ти да се включиш в играта.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Джарвис.

— Знам. И няма да го забравя. — Бърнс се надигна да си върви. — Ще ми разрешиш ли един личен въпрос, Бет?

— Моля.

— Вярно ли е, че сестра ти е била арестувана?

— Кой ти каза? — спокойно го погледна тя.

— Хубава работа, Бет. Как бихме могли да се справяме с иранците и корейците, ако не знаем какво се случва в собствения ни двор?

— Беше недоразумение. Не й бяха повдигнати обвинения. Каза, че някакви хора в автомобил са стреляли по нея.

— Стреляли са по нея? Къде?

— В квартала Тринидад.

— В Тринидад ли? Кога?

— Посред нощ.

— Виж ти, виж ти — озадачено поклати глава Бърнс. — Но там имат навика да се стрелят, особено нощем.