Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 165

— Кракът му.

— Да. Отдавна е прехвърлил шейсет. Спокойно може да се пенсионира, но май няма какво друго да прави.

— Съпруга, деца?

— Съпругата му го е напуснала. Вероятно и двете му деца.

— Откъде научи всичко това? — с уважение го погледна Хоуп.

— Нямаш достатъчно правомощия, за да знаеш — отвърна с крива усмивка Райгър.

— Върви по дяволите — изруга Хоуп и допи бирата си.

— Твърд като гранит — повтори Райгър. — Но несъмнено обича родината си и прави всичко възможно да я защити. Същото очаква и от нас.

— Лист хартия, Карл. Това е, от което се нуждаем, за да не попаднем в затвора.

Топката профуча покрай тях и се приземи на половин метър от барбекюто. Райгър я грабна и с премерен удар я върна на големия си син.

— Благодаря, татко.

Домакинът посочи черния седан, който току-що спря на алеята редом с минивана. Мъжът, който слезе от него, беше облечен в съвсем обикновен костюм. Такива костюми носеха Райгър и Хоуп, когато бяха на служба. В ръката си мъжът държеше също толкова обикновен бял плик.

— Ето ти го и листа хартия, Дон. Предполагам, че отново сме в бизнеса с убийството на американци.

— И на мен не ми харесва, Карл — въздъхна Хоуп. — Недей да охладняваш към мен.

— Охладнял съм от момента, в който пуснах онзи куршум в тила на Джейми Мелдън.

Райгър метна поредния бъргър на скарата и го загледа как съска.

85

След телефонния разговор със сестра си Мейс се отби да вземе Рой и да го закара до службата. Спомена за обаждането едва след като спряха пред офис сградата.

— Значи не й каза за вечерята на Мелдън с Даян, а само за ДНК-тестовете, така ли? — попита той, след като слезе от мотора.

— Да.

— Ще ми обясниш ли защо?

— Защото може да се окаже ключът към разкриване на престъплението. Аз трябва да го разкрия, ако искам да се върна на служба. В същото време не искам да причинявам неприятности на Бет, която може да бъде обвинена, че използва връзките си, за да ми помага.

— Разбирам те — кимна той. — Ти наистина я обичаш.

— Тя е всичко, което ми е останало.

— Хей, ами аз? Не съм ли и аз част от наследството?

— Ти си сладък, Рой — усмихна се тя. — Да, наистина си част от него. — После лицето й стана сериозно. — Но какво общо имат Мелдън и Толивър?

— По всяка вероятност са поддържали връзка още преди постъпването на Даян в „Шилинг и Мърдок“. Тя никога не е споменавала за него, а и той не се е появявал в кантората.

— Възможно ли е да са работили заедно по някои дела?

— Ние не се занимаваме с наказателни дела. Какви други делови отношения биха имали?

— Добре, ясно. Вероятно наистина се познават от времето, преди Толивър да постъпи в „Шилинг и Мърдок“. Къде е работила дотогава?

— Веднъж спомена нещо за Ню Джърси — отвърна след кратък размисъл Рой.

— Някъде четох, че Мелдън е практикувал в Манхатън. Ако тя е била в Нюарк или там някъде, това на практика е съвсем близо. Могли са да работят заедно. Тя също е била на частна практика, нали?

— Мисля, че да.

— Странно.

— Кое?

— Вашингтонската полиция е отстранена от следствието по убийството на Мелдън.