Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 164

Райгър преполови бутилката на един дъх.

— Малко ме изненада с това барбекю — отбеляза Хоуп.

— Че защо? Отдавна не сме се занимавали с нормални неща.

— Прав си. Още ли не е дошла заповедта?

— Защо мислиш, че премятам бъргърите на скарата?

— Смяташ, че Бърнс се готви да ни накисне ли?

— При всяка операция очаквам или да бъда убит от прага, или да бъда прецакан от хората, които ми подписват чековете.

— Браво, Карл! Чудесен начин да си изкарваш хляба!

— Едно време мечтаех за военна кариера. Да обикалям света, да получа хубава пенсия. А дори и да извърша нещо добро.

— И аз. Но тогава какво…

— Просто бяхме много добри, Дон. Затова ни потърсиха. Те искат само каймака.

— В момента се чувствам по-скоро като вкиснато мляко.

Райгър прехвърли един изпечен бъргър в чинията и сложи върху скарата нов къс сурово месо.

— Защо? — промърмори той. — Защото все изпускаме Пери?

— Лош късмет.

— Не съм много сигурен. След предупреждението на Бърнс да внимаваме с тази жена изчетох някои неща за нея. Без съмнение е много добра. Останах истински изненадан, че Бърнс не я е вербувал навремето.

Хоуп отпи глътка бира и насочи поглед към момчетата, които си подаваха топката.

— Били сме заредени непроследими оръжия — каза той. — Каква глупост! Аз съм баща, изплащам ипотека. Женен съм от четиринайсет години, но все още обичам жена си. Не съм някаква шибана машина!

— За тях сме машини и нищо повече. Като гъби. Берат ни безразборно, защото знаят, че след нас ще поникнат други. Ние сме просто патрони в пълнителя…

— Но защо е тази среща в Пентагона? Особено предвид факта, че никой там няма представа с какво се занимаваме.

Райгър набоде поредния бъргър с дългата вилица.

— Директорът на националното разузнаване не е паяк в центъра на паяжината, а по-скоро змия, която се промъква в задния двор. С правомощия да бъде навсякъде и да вижда всичко. А Пентагонът е сериозен играч в областта на разузнаването. Наднича където трябва по свой начин, засмуквайки долари и информация. Когато носехме униформи, го видяхме с очите си, Дон.

— Абсолютно.

— Но дори Пентагонът трябва да се кланя на разузнаването. По тази причина Бърнс има офиси навсякъде — в Лангли, в Агенцията за национална сигурност и в Националната агенция за геокосмическо разузнаване.

— А Пентагонът?

— Познавам поне двама-трима генерали, които искрено ненавиждат директора на националното разузнаване, каквото и да им носи това. В момента Сам Донъли е човекът, който води ежедневния разузнавателен брифинг при президента. Той е силният човек. Спечелиш ли доверието му, няма как да загубиш. Той ще те позлати.

— Ама не и Бърнс — въздъхна Хоуп. — Част от мен мечтае да го друсне някой инсулт.

— А другата част? — ухили се Райгър.

— Дори не можеш да си представиш!

Райгър сложи парче сирене върху един полуизпечен бъргър.

— Когато ни възложиха задачата, и аз попрочетох някои неща за него. Ветеран от Виетнам, твърд като гранит. Куп медали за вярна служба. Преминава в разузнаването малко след падането на Сайгон. След тежко раняване е обявен за негоден за активна служба.