Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 16

— Хей, Мейс! Това ти ли си?

Тя рязко се завъртя на седалката.

Към нея крачеше нисък и слаб като вейка мъж с бръсната глава. Беше обут в маратонки на „Леброн Джеймс“ за двеста долара.

— Еди?

Мъжът се приближи и огледа мотоциклета.

— Готин е, мамка му! — рече той. — Чух, че са те вкарали на топло.

— Излязох.

— Кога?

— Преди около пет секунди.

— Гадно е в пандиза, а? — ухили се Еди.

— Така е. Но бях там само две години. Аз съм дребна риба и нямах нищо общо с истинските пандизчии.

— Малкото ми братче е вътре вече десет години, а е само на двайсет и пет. Нямаме връзки в съда за намаляване на присъдата. — Еди замълча за момент и гордо добави: — Не му е лесно.

— Колко души е убил?

— Двама. Но и двамата си го просеха.

— Сигурно — кимна Мейс. — На мен двете години ми бяха повече от достатъчни.

Той погали лъскавия резервоар на дукатито и се ухили, разкривайки два реда безупречно бели зъби. Вероятно ги е получил на бартер срещу дрога, рече си Мейс. Тук не беше разумно да се разговаря с ченгета, дори и бивши. Но Еди беше дребен измамник и бандит, готов на всичко, за да изкара някой долар. Не беше особено умен, а и нямаше връзки и протекции. Най-тежките му закононарушения се изчерпваха с продажба на трева, някоя и друга доза кокаин или шепа крадени хапчета оксиконтин. Истинските играчи го знаеха. И бяха сигурни, че Еди не разполага с информация за тях, която би могъл да продаде на ченгетата. Но въпреки това Мейс се изненада, че все още е жив. По тези места тъпите и слабите не оцеляваха дълго. Системата ги ликвидираше бързо и ефикасно. Може би Еди все пак се ползваше с нечии протекции, което да го направи полезен, помисли си тя.

— Кварталът си е все същият, а? — подхвърли тя.

— Някои неща никога не се променят, Мейс. Хората се раждат и умират, нали знаеш?

— Знам, че някой ме прецака.

Усмивката на Еди се стопи.

— Не знам нищо за това — отсече той.

— Но може би познаваш някой, който знае.

— Вече си навън, момиче. Няма смисъл да гледаш в огледалото за обратно виждане. Със сигурност ще забележиш нещо неприятно. Освен това хората на сестра ти вече бяха тук и ровиха навсякъде. Няма и седмица оттогава.

— Така ли? И какво правеха?

— Задаваха въпроси, както си му е редът. „От местопрестъплението“, нали знаеш? Това му е хубавото да си имаш полицейски шеф в семейството — „студените“ досиета никога не изстиват напълно. Но бас държа, че е нагазила в лайната. Не всеки си пада по парадните униформи в синьо.

— Какви лайна?

— Откъде да знам, по дяволите? Аз съм си тук, на улицата, за да изкарам нещо.

— Разпитваха ли те нейните хора?

— Казах им истината — кимна Еди. — Не знам нищо за никого. — Отново погали лъскавия резервоар. — Хей, ще ми дадеш ли да направя едно кръгче?

Тя отмести ръката му.

— Сещам се за една стара поговорка, Еди. За да продължиш напред, трябва да се върнеш назад.

— Тоя, дето я е измислил, не е тукашен.

Мейс огледа якето на Еди. Левият му край беше провиснал от тежестта на нещо, което лежеше в джоба му, и той напразно се опитваше да го прикрие с лакът.