Читать «Карти на масата» онлайн - страница 86

Поаро я изгледа с любопитство.

— Така ли стояха нещата при вас? Да, разбирам, че може…

— Сама, съвсем сама — каза госпожа Лоримър. — Никой не познава това, освен ако не е живял като мен — със съзнанието за това, което съм извършила.

Детективът изрече внимателно:

— Ще го сметнете ли за много нахално, мадам, ако ви изразя съчувствието си?

Тя леко наклони глава.

— Благодаря ви, мосю Поаро.

Настъпи нова пауза, след което той каза малко по-бодро:

— Трябва ли да разбирам, мадам, че сте възприели думите на Шейтана по време на вечерята като заплаха, насочена към вас?

Тя кимна.

— Веднага разбрах защо говори така — за да може един човек да го разбере. И този човек бях аз. Когато каза, че отровата е женско оръжие, той имаше предвид мен. Той знаеше. Веднъж вече се бях усъмнила. Тогава говореше за някакъв прочут процес и забелязах, че ме наблюдава. Погледът му казваше, че знае. Но, разбира се, онази вечер бях повече от сигурна.

— Бяхте сигурна и за бъдещите му намерения, така ли?

Госпожа Лоримър отговори сухо:

— Едва ли можеше да се сметне за случайност присъствието на комисаря, както и вашето. Предположих, че Шейтана възнамерява да демонстрира интелигентността си, като ви покаже, че е разкрил нещо, което никой до този момент не е подозирал.

— Кога решихте да действате, мадам?

Тя се поколеба.

— Трудно ми е да си спомня кога точно ми хрумна тази идея — отвърна. — Бях забелязала кинжала още преди началото на вечерята. Когато се върнахме в гостната, аз го взех и го скрих в ръкава си. Никой не ме видя, сигурна съм в това.

— Не се съмнявам, че сте го направили много умело, мадам.

— Тогава реших точно какво ще направя. Оставаше само изпълнението. Рискът не беше малък, но сметнах, че си струва да се опита.

— Прибегнали сте до вашата способност хладнокръвно да преценявате шансовете за успех. Да, разбирам.

— Започнахме да играем бридж — продължи Лоримър с глас, лишен от емоции. — Най-сетне ми се предостави възможност — бях мор. Поразходих се из стаята и отидох до камината. Шейтана бе задрямал. Погледнах към другите — бяха погълнати от играта. Наведох се — и го направих… — Гласът й потрепна леко, но веднага си възвърна невъзмутимостта. — Казах му нещо. Сетих се, че може да ми послужи като алиби. Споменах нещо за огъня и се престорих, че той ми отговаря, а после казах още нещо: „Съгласна съм с вас. И аз не обичам радиатори.“

— Той не извика ли?

— Не. Като че ли изхриптя леко — това беше всичко. Подобен звук би могъл да се възприеме като говор.

— И тогава?

— Тогава се върнах към масата за бридж. Тъкмо играеха последната ръка.

— Просто седнахте и продължихте да играете?

— Да.

— И интересът ви към играта не отслабна ни най-малко, за да можете да ми възпроизведете почти всички наддавания и изиграни ръце два дни по-късно?

— Не — простичко отвърна тя.

— Epatant! — възкликна Поаро.

Той се облегна назад и кимна с глава няколко пъти. После рязко смени посоката на нейното движение и силно я тръсна.

— И все пак има нещо, мадам, което не разбирам.

— Да?

— Струва ми се, че пропускам нещо. Вие сте жена, която внимателно претегля и обмисля всичко. Решавате, че поради някаква причина ще поемете голям риск. И го поемате — при това успешно. А после, няма и две седмици, променяте решението си. Откровено казано, мадам, тук нещо не е наред.