Читать «Карти на масата» онлайн - страница 88

— Позволете.

И като отиде до стената, включи осветлението.

Върна се, седна на мястото си, постави ръце на коленете си и отново се вторачи в домакинята си.

— Въпросът е — каза — може ли Еркюл Поаро да греши?

— Никой не е безгрешен — хладно отвърна тя.

— Аз съм безгрешен — заяви той. — Никога не греша. Толкова съм постоянен в това, че чак се стряскам. Ала сега като че ли греша, изглежда, наистина греша. И това ме тревожи. Да допуснем, че знаете какво говорите. Нали вие сте извършили убийството! Не е ли фантастично тогава, че Еркюл Поаро знае по-добре от вас как сте го извършили?

— Не само фантастично, но и абсурдно — още по-хладно каза госпожа Лоримър.

— Тогава остава да съм луд. Определено луд. Не — sacre nom d’un petit bonhomme¹⁹ — аз не съм луд! Аз съм прав. Трябва да съм прав. Желая да ви повярвам, че вие сте убили Шейтана — но е невъзможно да сте го убили по начина, по който казвате. Никой не може да извърши нещо, което не е dans son caractere! — Той млъкна.

Тя пое дълбоко въздух и ядосано прехапа устни. Готвеше се да каже нещо, но Поаро я възпря:

— Или убийството на Шейтана е било планирано предварително, или не сте го убили вие!

Госпожа Лоримър рязко изрече:

— Наистина си мисля, че сте луд, мосю Поаро! Ако съм решила да призная, че съм убила някого, то няма да лъжа за начина, по който съм го извършила. И защо ще го правя?

Детективът отново се изправи и обиколи стаята. Когато се върна на мястото си, поведението му се беше променило. Беше станал внимателен и любезен.

— Вие не сте убили Шейтана — кротко изрече. — Сега го разбирам. Разбирам всичко. Харли Стрийт. И малката Ан Мередит, застанала отчаяно на тротоара. Виждам и едно друго момиче, преди много време, момиче, което е изживяло живота си в самота, в ужасяваща самота. Да, виждам всичко. Не разбирам само едно — защо сте сигурна, че го е извършила Ан Мередит?

— Но моля ви, мосю Поаро…

— Няма смисъл да се противите, няма нужда от повече лъжи, мадам. Казвам ви, че зная истината. Известни са ми чувствата, които са ви обзели тогава на Харли Стрийт. Не бихте го направили за доктор Робъртс — о, не! Не бихте го направили и за майор Деспард. Но Ан Мередит е по-различна. Към нея изпитвате състрадание, защото тя е извършила това, което сте извършили и вие някога. Вие дори не знаете, така поне предполагам, какви причини е имала за това. Но сте убедена, че го е направила тя. Били сте убедена още онази вечер, когато комисарят ви помоли да изкажете мнение за случая. Да, виждате ли, известно ми е всичко. Безполезно е да лъжете повече. Разбирате го, нали?

Той почака за отговор, но такъв не последва. После кимна в знак на задоволство.

— Да, вие сте разумна. Това е хубаво. Постъпката ви е изключително благородна, мадам — да поемете вината върху себе си и да спасите това дете.

— Забравяте — проговори сухо тя, — че аз не съм невинна. Преди години, мосю Поаро, аз убих съпруга си…