Читать «Карти на масата» онлайн - страница 84

Тя замлъкна, защото прислужницата влезе с чая. Докато го разливаше, госпожа Лоримър поведе интелектуален разговор на светски теми.

Възползвайки се от една пауза, Поаро отбеляза:

— Научих, че сте пили чай заедно с госпожица Мередит онзи ден.

— Да. Виждали ли сте я скоро?

— Днес следобед.

— В Лондон ли е тя или вие сте ходили до Уолингфърд?

— С приятелката й бяха много мили и ме посетиха у дома.

— Приятелката? Не я познавам.

Поаро каза с лека усмивка:

— Това убийство като че ли сближи хората. Вие пиете чай с мадмоазел Мередит. Майор Деспард също прави опити да се сближи с нея. Само доктор Робъртс като че ли страни от всички.

— Срещнах го на бридж онзи ден — каза тя. — Беше си все същият веселяк.

— Увлечен от бриджа както винаги?

— Да. И пак с неговите чудовищни наддавания, като твърде често успяваше да се измъкне. — Тя помълча за малко, а после каза: — Виждали ли сте наскоро комисаря Батъл?

— Беше при мен, когато телефонирахте.

Като закри лицето си с една ръка, тя каза:

— Напредва ли?

— Добрият комисар може да не е от бързите, но пък винаги стига до края, мадам.

— Не зная — каза тя, като устните й се изкривиха в иронична усмивка. После продължи: — Той ми засвидетелства доста голямо внимание. Ровил се е в миналото чак до моминските ми години. Разпитвал е приятелите ми, говорил е с прислужниците — със сегашните и с някои предишни. Не зная какво се е опитал да открие, но съм сигурна, че не е успял. Можеше просто да приеме това, което му казах, защото е самата истина. Познавах Шейтана бегло. Срещнах го в Луксор, както вече казах, и познанството ни не се задълбочи. Това са фактите и комисарят едва ли ще може да открие нещо повече.

— Навярно не.

— А вие, мосю Поаро? Поразпитахте ли тук-там?

— За вас ли, мадам?

— Това имах предвид.

Дребният човечец бавно поклати глава.

— Нямаше смисъл.

— Какво точно искате да кажете, мосю Поаро?

— Ще бъда напълно откровен, мадам. Още от самото начало разбрах, че от четиримата в стаята на Шейтана онази вечер вие сте тази с най-хладния и логичен ум. Ако можех да заложа пари кой от четиримата би замислил убийство и би се измъкнал безнаказано, щях да избера вас.

Госпожа Лоримър повдигна вежди.

— Това за комплимент ли да го смятам? — сухо попита.

Поаро продължи, без да обръща внимание на думите й:

— За да може едно престъпление да успее, обикновено е необходимо предварително да се обмислят всички подробности. Трябва да се вземат предвид всички възможности. Времето да се планира прецизно. Да се подбере най-подходящото място. Доктор Робъртс може самоуверено да претупа престъплението; майор Деспард навярно би бил твърде благоразумен, за да го извърши; госпожица Мередит може да загуби самообладание и да се издаде. Вие, мадам, не бихте направили нито едно от тези неща. Вие сте хладнокръвна и спокойна, притежавате достатъчно решителност, а можете да бъдете и обладана от някаква идея, за да отхвърлите благоразумието като пречка — вие не сте жена, която ще загуби самообладание.