Читать «Карти на масата» онлайн - страница 80

„Pas si bete¹⁷ — промърмори на себе си Поаро. — Но и Еркюл Поаро не е вчерашен! Ако ме познаваше поне малко, щеше да разбере, че аз не поставям толкова грубо скалъпени капани!“

А на глас изрече по-силно:

— Казвате шкаф с бижута от Египет, така ли?

Ан отговори с малко повече ентусиазъм:

— Да, сред тях имаше някои наистина прекрасни неща. Сини и червени. Емайл. Един-два чудесни пръстена. И бръмбари, но аз не ги харесвам много като бижута.

— Господин Шейтана беше голям колекционер — каза Поаро.

— Да, сигурно е така — съгласи се Ан. — Стаята беше пълна с какво ли не. Човек просто не можеше да разгледа всичко.

— Значи не можете да назовете нещо, което е привлякло вниманието ви?

Тя се усмихна леко и отвърна:

— Една ваза с хризантеми, чиято вода отдавна е трябвало да бъде сменена.

— А, да, прислужниците често са немарливи към такива неща.

Поаро замълча за известно време. Ан каза смирено:

— Боя се, че не съм забелязала това, което очаквате от мен.

Той се усмихна любезно.

— Няма значение, дете мое. Шансът наистина беше малък. Кажете ми, виждали ли сте се скоро с добрия майор Деспард?

Той забеляза лекото порозовяване върху лицето на Ан. Тя отговори:

— Той обеща да ни навести скоро пак.

Рода бурно се намеси:

— Не го е направил той! С Ан сме сигурни в това.

Поаро примигна няколко пъти срещу двете си посетителки.

— Какво щастие да убедиш две прекрасни девойки в своята невинност.

„О, боже! — помисли си Рода. — Сега ще започне с френските си маниери, които толкова ме притесняват.“

Тя стана и започна да разглежда гравюрите по стените.

— Страшно са хубави — каза.

— Да, не са лоши — отвърна Поаро.

Той се поколеба, гледайки към Ан.

— Мадмоазел — най-сетне проговори. — Чудя се дали да ви помоля за една голяма услуга. О, няма нищо общо с убийството. Въпросът е съвсем личен.

Ан леко се изненада. Поаро продължи да говори, като в гласа му се долавяше известно притеснение.

— Наближава Коледа, нали разбирате? Трябва да купя подаръци за много мои племенници, а не е лесно да разбереш какво харесват днешните млади момичета. Моите вкусове, уви, са малко старомодни.

— Да? — любезно попита тя.

— Да кажем копринени чорапи — копринените чорапи хубав подарък ли са?

— Но да, разбира се. Винаги е хубаво да ти подарят чорапи.

— О, вие ме успокоихте. А сега молбата ми — купих чорапи в различни цветове, около петнайсет или шестнайсет чифта. Ще бъдете ли така добра да ги прегледате и да отделите половин дузина от най-хубавите според вас?

— Разбира се — каза Ан и се изправи.

Поаро я отведе към една маса встрани, която, ако девойката познаваше по-добре домакина, странно контрастираше с пословичната спретнатост и чувството му за ред. Върху масата имаше купчина чорапи, кожени ръкавици, календари и кутии с бонбони.

— Обичам да изпращам подаръците си малко по-рано — обясни той. — Ето, мадмоазел, чорапите са тук. Изберете ми, моля ви, шест чифта.

Той се обърна и пресрещна Рода, която идваше след него.

— А за вас, мадмоазел, имам нещо специално, което… Е, предполагам, че то няма да е толкова интересно за мадмоазел Мередит.