Читать «Карти на масата» онлайн - страница 81

— Какво е то? — извика Рода.

Той понижи глас:

— Нож, мадмоазел, нож, с който веднъж дванайсет души намушкаха един човек. Получих го като сувенир от международната компания „Вагон Ли“.

— Ужасно! — изохка Ан.

— О! Искам да го видя! — извика Рода.

Поаро я поведе към съседната стая, продължавайки да говори:

— Получих го от международната компания „Вагон Ли“, защото…

Двамата преминаха оттатък.

Върнаха се след три минути. Ан се запъти насреща им.

— Мисля, че това са шестте най-хубави, мосю Поаро. Тези двата чифта са много хубав вечерен цвят, а по-светлите са подходящи за лятото.

— Mille remerciments, mademoiselle¹⁸.

Той им предложи още сироп, който те отказаха, и най-накрая ги проводи до вратата, като продължаваше да бърбори весело.

Когато си заминаха, той се върна в стаята и отиде право към разхвърляната маса. Чорапите все още бяха на купчина. Поаро отброи шестте подбрани чифта, а после продължи да брои останалите.

Беше купил деветнайсет чифта, а сега бяха само седемнайсет.

Той бавно поклати глава.

Двайсет и четвърта глава

Трима заподозрени отпадат?

Още щом пристигна в Лондон, комисарят веднага се отправи към Поаро. Ан и Рода си бяха тръгнали преди повече от час.

Без много суетене Батъл разказа за резултата от проучванията си в Девъншир.

— Напипахме следа — каза той, — няма съмнение. Именно това е целял Шейтана, когато каза „нещастен случай в домашна обстановка“. Само че не мога да проумея мотива. Защо ще е искала да убива жената?

— Мисля, че тук мога да ви помогна, приятелю.

— Слушам ви, мосю Поаро.

— Днес следобед проведох малък експеримент. Поканих мадмоазел и нейната приятелка да ме посетят. Зададох им обичайните си въпроси какво е имало в стаята онази вечер.

Батъл го наблюдаваше с любопитство.

— Много държите на този въпрос.

— Да, намирам го за доста полезен, защото така научавам много неща. Мадмоазел Мередит беше изпълнена с доста силно подозрение. Това момиче явно е недоверчиво по природа. Затова доброто старо куче Еркюл Поаро прибягва до един от най-добрите си трикове. Той поставя съвсем аматьорски капан. Мадмоазел споменава за шкаф с бижута. Тогава я питам дали шкафът не е бил в другия край на стаята спрямо масичката с кинжала. Мадмоазел не пада в капана, а го отбягва доста умело. След това я обзема самодоволство и вниманието й отслабва. Значи това била целта на поканата — да я накарат да признае, че е знаела къде е бил кинжалът и че го е забелязала! При мисълта, че е успяла да ме надхитри, настроението й се повишава. И така, тя започва да говори съвсем спокойно за тези бижута, при това с много подробности. От стаята не си спомня нищо друго, освен ваза с хризантеми, чиято вода е трябвало да се подмени отдавна.

— Е, и? — не се стърпя Батъл.

— Е, ами това е много показателно. Да предположим, че не знаем нищо за това момиче. От думите й можем да направим изводи за нейния характер. Тя забелязва цветята. Значи ли това, че ги обича? Не, защото не каза нито дума за голяма ваза с ранни лалета, които веднага биха привлекли погледа на истинския любител. Просто в нея се обажда платената компаньонка — девойката, чието задължение е било да налива прясна вода във вазите, като към тази черта можем да добавим и любовта й към бижутата. Не намирате ли това за значимо?