Читать «Абатството Нортангър» онлайн - страница 7

Не успяха дълго да се радват на спокойствието в тази издигната част на залата, до която се бяха добрали с много мъка. Скоро всички се отправиха да пият чай и двете отново трябваше да си пробиват път като останалите. Катрин започна да изпитва нещо като разочарование. Умори се постоянно да я блъскат хора, в чиито лица в повечето случаи нямаше нищо интересно и които й бяха напълно непознати. Не можеше да облекчи досадата от пленничеството си в тълпата, като размени поне една дума с някой от другите страдалци. Когато най-после стигнаха до бюфета, Катрин почувства още по-остро неудобството от това, че нямаха компания, към която да се присъединят, нямаха познати, към които да се обърнат или кавалер, който да им помогне. Мистър Алън не се виждаше никъде и след като напразно се огледаха да намерят нещо по-подходящо, двете се принудиха да седнат в края на една маса, където вече се бе разположила голяма компания. Нямаха никаква работа там, нито можеха да разговарят с някого, освен помежду си.

Веднага щом седнаха, мисис Алън се поздрави, че е запазила роклята си невредима. „Би било ужасно да я скъсам — каза тя — нали? Това е изящен муселин. Уверявам те, че аз поне не видях нещо в цялата тази зала, което толкова да ми хареса.“

— Колко е неудобно — прошепна Катрин, — че нямаме нито един познат тук.

— Така е, мила — отговори мисис Алън без никакво вълнение. — Наистина е много неудобно.

— Какво да правим? Дамите и господата на тази маса изглеждат така, сякаш се питат какво търсим сред тях. Имам чувството, че се натрапваме.

— Точно така. Много е неприятно. Как ми се иска да имахме много познати тук.

— Аз пък бих искала да имаме поне един — тогава можехме да отидем при него.

— Съвсем вярно, мила, ако познавахме някого, непременно щяхме да сме с него. Семейство Скинър бяха тук миналата година, защо ги няма и сега.

— При това положение не е ли по-добре да си вървим? Виждате, че тук няма прибори за чай, предвидени за нас.

— Няма, наистина. Направо непоносимо! Все пак мисля, че е по-добре да седим кротко, защото в тази тълпа направо ще ни смачкат. Как изглеждам в главата? Някой ме блъсна и се боя, че ми е развалил прическата.

— Ни най-малко, много сте добре. Но, мила мисис Алън, сигурна ли сте, че нямате нито един познат сред цялото това огромно множество от хора? Струва ми се, че няма как да не познавате някого!

— Никого, честна дума. А така ми се иска да познавах! От все сърце желая да имах много, много познати тук, тогава щях да ти намеря партньор. Толкова ще съм щастлива да потанцуваш. Я виж колко странно изглежда жената, която сега минава! Що за невероятна рокля е облякла! Толкова старомодна! Само я погледни отзад!