Читать «Абатството Нортангър» онлайн - страница 5

Обстоятелствата изискват по-малката сестра, Сали, или по-добре Сара (защото коя млада дама, дори с най-скромен благороден произход, след като навърши шестнадесет години, не променя името си?), по това време да се е превърнала в най-сърдечна приятелка и довереница на сестра си. Удивителното е, обаче, че тя нито настоя Катрин да й пише с всяка поща, нито изтръгна от нея обещание най-подробно да я осведомява за характера на всеки нов познат или интересен разговор в Бат. Трябва да се признае, че от страна на семейство Морланд цялата подготовка за това важно пътешествие бе извършена с известна доза умереност и спокойствие, които по-скоро напомняха за обикновените чувства на всекидневието, отколкото за трескава възбуденост и трогателни емоции, задължителни спътници на първата раздяла на героинята със семейството й. Бащата, вместо да й връчи чек за неограничена сума или поне да сложи банкнота от 100 лири в ръката й, даде на Катрин само 10 гвинеи и обеща да изпрати още, когато й потрябват.

Под знака на тези, необещаващи нищо добро, поличби премина раздялата и започна пътешествието. То протече с неочаквано спокойствие и скучна безопасност. Не благоволиха да ги настигнат нито разбойници, нито урагани. Нямаха късмета каретата поне веднъж да се обърне, та героят да може да им се представи. Най-тревожното, което им се случи, бе уплахата на мисис Алън, че е забравила едната си обувка с дървена подметка в странноприемницата, но за щастие, страхът се оказа неоснователен.

Когато пристигнаха в Бат, Катрин бе изпълнена с нетърпелива радост. Не знаеше накъде по-напред да гледа, докато приближаваха поразително красивите околности на града, а после пътуваха с каретата по улиците към хотела. Беше дошла да търси щастие и вече чувстваше, че го е намерила.

Не след дълго се настаниха в удобна квартира на Пълтни Стрийт.

Дойде подходящият момент да дадем известно описание на мисис Алън, та читателят да е в състояние да прецени по какъв начин действията й по-нататък ще спомогнат за обичайното печално развитие на събитията и как тя ще допринесе за предстоящите беди на младата Катрин и изпадането в най-безутешната несрета, която може да се измисли в последната глава на една книга. Може би това ще се случи заради неблагоразумието, непристойното поведение или ревността й, или защото ще залови писмата на момичето, ще подкопае силата на нейния характер или ще я изгони от дома си.

Мисис Алън принадлежеше към онази многобройна група жени, чието общество не може да събуди никакво друго чувство, освен удивление, че се е намерил мъж на този свят, който толкова да я хареса, та да се ожени за нея. Тя не притежаваше нито красота, нито някакви дарби, нито изящество, нито обноски. Видът й на дама от добро потекло, много кроткият, пасивен и добър нрав, както и повърхностният начин на мислене бяха всичко, което би могло да оправдае избора на един толкова разумен и интелигентен мъж като мистър Алън. Имаше едно качество, обаче, което я правеше особено подходяща да въведе в обществото една млада дама — обичаше не по-малко от девойките да ходи на приеми и да наблюдава света със собствените си очи. Дрехите бяха страстта на мисис Алън. Изпитваше огромна и съвсем безобидна наслада от елегантното облекло. Тази беше причината дебютът на нашата героиня в светските забавления да се състои чак след три или четири дни, през което време бе проучено какво се носи в момента и бе набавена рокля по последна мода за нейната покровителка. Катрин също направи някои покупки за себе си. След като всички тези жизненоважни въпроси бяха уредени, настъпи тържествената вечер на нейната поява в Горните увеселителни зали⁹. Косата й бе подстригана и фризирана от най-умелите ръце, облякла се бе с голямо старание и мисис Алън и нейната прислужничка обявиха, че изглежда съвсем както подобава. След подобно насърчение, Катрин се надяваше поне да не предизвиква критични мисли, докато преминава през тълпата. Що се отнася до възхищението, то бе винаги добре дошло, но тя не разчиташе да събуди подобно чувство.