Читать «Абатството Нортангър» онлайн - страница 8

След известно време един от техните съседи им предложи чай, който бе приет с благодарност. Последва незначителен разговор със същия господин. През останалата част от вечерта никой не ги заговори. Накрая, след приключването на танците, мистър Алън ги откри и дойде при тях.

— Е, мис Морланд — веднага се обърна той към нея, — надявам се, че балът ви е харесал.

— Наистина много ми хареса — отговори Катрин, като напразно се опитваше да скрие широката си прозявка.

— Иска ми се тя да бе успяла да потанцува — каза жена му. — Иска ми се да можем да й намерим партньор. Тъкмо й казвах колко щях да се радвам, ако семейство Скинър бяха тук тази, а не миналата зима или ако семейство Пари бяха дошли, както веднъж споменаха. Тогава тя можеше да танцува с Джордж Пари. Толкова съжалявам, че Катрин нямаше партньор.

— Надявам се следващите вечери да имаме по-голям успех — бе утешението на мистър Алън.

Тъй като танците бяха свършили, множеството започна да се разотива и се освободи достатъчно място, за да могат оставащите посетители да се движат горе-долу спокойно. Настъпи моментът героинята, която все още не бе изиграла своята дълбоко впечатляваща роля в събитията на вечерта, да бъде забелязана и да предизвика възхищение. След всеки пет минути тълпата все повече намаляваше и се откриваха нови и нови възможности да блесне нейното очарование. Вече я видяха много млади мъже, останали до момента далече от нея. Никой обаче не бе обхванат от тръпка на възторжено учудване при вида й, из залата не премина настойчивият шепот на заинтересувалите се коя е тя, нито някой я нарече „божествена“. При все това, Катрин изглеждаше много добре и ако събралото се общество я бе видяло преди три години за първи път, би сметнало, че сега тя наистина изглежда изключително красива.

Всъщност, все пак я забелязаха, при това с известно възхищение. Самата тя чу как двама господа се произнесоха, че е хубаво момиче. Тези думи оказаха подобаващо въздействие и Катрин веднага реши, че вечерта е по-хубава, отколкото й се бе струвало дотогава. Скромната й суета бе задоволена. Тя се чувстваше по-благодарна на двамата млади мъже за тази простичка похвала, отколкото би била една истинска героиня за петнадесет сонета, написани в чест на нейната омайна хубост и тръгна към файтона, изпълнена с любов към целия свят и напълно доволна от получения дял обществено внимание.

Глава трета

Всяка нова сутрин носеше своите редовни задължения. Трябваше да се ходи по магазините, да се обиколи някоя нова част от града, да се посети Водната зала¹⁰, където те важно се разхождаха напред-назад цял час, докато оглеждаха всички и не говореха с никого. Мисис Алън продължаваше да желае повече от всичко да има много познати в Бат — повтаряше го всяка сутрин, когато получаваше поредното доказателство, че не познава абсолютно никого.

За щастие, дамите се появиха и в Долната увеселителна зала и там съдбата бе по-благосклонна към нашата героиня. Церемониалмайсторът й представи много изискан млад мъж — мистър Тилни — който щеше да бъде неин партньор. Той изглеждаше на около двадесет и четири-пет години, беше доста висок, имаше привлекателни черти и много умни и живи очи — с една дума, ако не напълно, то беше почти красавец. Държеше се внимателно и Катрин реши, че изключително й е провървяло. Докато танцуваха, нямаха възможност да разговарят, но когато седнаха да пият чай, тя установи, че той наистина е толкова приятен, колкото бе предположила. Думите му се лееха свободно и живо и на нея й бяха интересни игривостта и закачливостта в маниера му на изразяване, макар че не разбираше пълния им смисъл. Те побъбриха малко за неща, които обстановката около тях подсказваше, след което той изведнъж се обърна към нея със следните думи: