Читать «Абатството Нортангър» онлайн

Джейн Остин

Annotation

Младата Катрин Морланд очаква с нетърпение и любопитство появата си в обществото. Богатото й въображение рисува картини на бляскави балове, сензационни срещи и невероятни приключения. Действителността се оказва малко по-различна от очакванията й и Катрин неусетно се променя и помъдрява, и постепенно започва да разпознава и цени истинското приятелство и искрената любов.

В романа „Абатството Нортангър“ най-ярко проличава блестящият стил и изтънченото чувство за хумор на Джейн Остин. Тя изящно пародира разпространените и популярни по онова време сензационни романи и по този начин осмива лекомислието и превзетостта на своето време. Макар че самата Джейн Остин скромно описва работата си като „малко парченце слонова кост, не по-голямо от няколко сантиметра, което обработвам с толкова нежна четка, че въпреки огромните ми усилия, резултатът е почти незабележим“, в книгата й, като изящен калейдоскоп, се отразяват всички страни от живота на английската аристокрация през XX век.

Джейн Остин

Глава първа

Глава втора

Глава трета

Глава четвърта

Глава пета

Глава шеста

Глава седма

Глава осма

Глава девета

Глава десета

Глава единадесета

Глава дванадесета

Глава тринадесета

Глава четиринадесета

Глава петнадесета

Глава шестнадесета

Глава седемнадесета

Глава осемнадесета

Глава деветнадесета

Глава двадесета

Глава двадесет и първа

Глава двадесет и втора

Глава двадесет и трета

Глава двадесет и четвърта

Глава двадесет и пета

Глава двадесет и шеста

Глава двадесет и седма

Глава двадесет и осма

Глава двадесет и девета

Глава тридесета

Глава тридесет и първа

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

Джейн Остин

Абатството Нортангър

Глава първа

Никой, видял Катрин Морланд като дете, не би предположил, че е родена да стане литературна героиня. И житейските обстоятелства, и характера на родителите й, и собственият й външен вид и нрав бяха против нея. Баща й беше свещеник, но не невзрачен и беден, а много достоен човек, нищо че името му бе Ричард1. Отгоре на всичко, на младини не беше красавец. Имуществото му му даваше относителна независимост, а и получаваше добри доходи от две свещенически длъжности. Този добър човек не проявяваше никаква склонност да държи дъщерите си под ключ. Майката бе жена с практичен дух, здрав разум и благ нрав, и което е по-забележително, със силна физика. Имаше трима сина, по-големи от Катрин, и вместо да умре при раждането на дъщеря си — както всеки би очаквал — продължи да се радва на живота, да се сдобие с още шест деца, да ги гледа как растат и да се радва на отлично здраве. За едно семейство с десет деца винаги казват, че е прекрасно, впечатлени от броя на главите, ръцете и краката. Като че ли това бе единственото основание, посоченото прилагателно да се използва за семейство Морланд, защото всички те бяха направо възгрозни. В продължение на много години от живота си и Катрин не беше по-хубава от останалите. Имаше слаба и ъгловата фигура, жълтеникава безкръвна кожа, тъмна права косица и остри черти. За външния й вид — толкова, но и умът й също нямаше остротата на ума, характерен за една героиня на роман. Катрин обичаше всички момчешки игри и предпочиташе крикета не само пред куклите, но и пред по-възвишените детски забавления като отглеждане на съселче, хранене на канарче и поливане на розови храсти. Абсолютно нищо не я влечеше към градината и ако някога се случеше да набере цветя, това се дължеше на желанието да стори някоя беля — поне така предполагам, защото винаги предпочиташе да откъсне онези цветя, които й бе забранено да пипа. Такива бяха наклонностите й, а способностите й не отстъпваха по странност. Катрин не бе в състояние да усвои или схване нещо, ако някой не стои до нея, за да я учи. А това не беше лесно, защото тя често се разсейваше и мисълта й летеше в друга посока, затова възприемаше трудно. Цели три месеца майка й я учи да повтаря „Молитвата на просяка“2 а, в края на краищата, по-малката й сестра Сали започна да я рецитира по-добре от нея. Катрин невинаги възприемаше трудно — тя научи баснята „Заекът и много му приятели“3 по-бързо от всяко друго момиче в Англия. Майка й имаше желание Катрин да учи музика и момичето бе убедено, че това ще му хареса, защото много обичаше да дрънка по клавишите на стария забравен клавесин. Осемгодишна започна да взима уроци, но само след година й дотегна и мисис Морланд, която не държеше да прави дъщерите си изтънчени изпълнителки, ако им липсваха дарба или изпитваха отвращение към дадено изкуство, й позволи да се откаже. Денят, в който освободиха учителя по музика, бе един от най-щастливите в живота на Катрин. Дарбата й да рисува също не беше особено впечатляваща, въпреки че всеки път, когато и попаднеше писмо, адресирано до майка й, с широки полета или друг случаен къс хартия, тя показваше художествените си умения, като изобразяваше все едни и същи къщи, дървета, кокошки и пилета. На четене я учеше баща й, на френски — майка й. По нито един от тези предмети младата дама не би учудила някого с познанията си, защото използваше всяка възможност да се измъкне от уроците. Какъв странен и необясним характер! Въпреки всички признаци на пълна липса на интереси и упоритост, на десетгодишна възраст Катрин нямаше нито лошо сърце, нито непоносим нрав. Рядко проявяваше инат, още по-рядко — свадливост и беше много добра с по-малките, като се изключат единични случаи на тиранично отношение. Въпреки това, често беше шумна и необуздана, мразеше да стои на едно място и да се пази чиста. За нея най-приятното занимание на света беше да се търкаля по тревата на зеления хълм зад къщата.