Читать «Абатството Нортангър» онлайн - страница 4

Когато, обаче, една млада дама е създадена да бъде героиня, дори четиридесет скучни семейства, живеещи наоколо, не могат да й попречат. Нещо непременно ще се случи и ще изпречи героя на пътя й. И то се случи.

На мистър Алън, собственик на по-голямата част от имотите около Фулъртън, селото в Уилтшър, където живееха семейство Морланд, бяха препоръчали да отиде в Бат⁸, за да лекува подаграта си. Съпругата му, добродушна жена, която много обичаше мисис Морланд и вероятно съзнаваше, че ако приключенията не идват при една млада дама в собственото й село, тя трябва да ги търси навън, покани Катрин да замине с тях. Мистър и мисис Морланд преливаха от съгласие, а Катрин — от щастие.

Глава втора

За да стане по-ясен на читателя характерът на Катрин Морланд, в случай че следващите страници не успеят да му създадат исканата представа, към казаното вече за физическите и умствените дарби, които притежаваше героинята, преди да бъде тласната към всички трудности и опасности на шестседмично пребиваване в Бат, може да се добави, че сърцето й бе обичливо, нравът й ведър и открит, без следа от надутост или превземки, а обноските подсказваха, че съвсем наскоро се бе освободила от сковаността и стеснителността на малко девойче. Имаше приятна външност, а когато тенът й беше свеж — изглеждаше хубава. А съзнанието й бе почти толкова чисто и неосведомено, колкото обикновено е съзнанието на всяко седемнадесетгодишно момиче.

Вероятно предполагате, че когато часът на заминаването наближи, мисис Морланд изпита жестоко майчино безпокойство. Навярно мислите, че хиляди тревожни предчувствия за злочестините, които ще донесе на обичната й Катрин тази ужасна раздяла, ще тежат мъчително върху сърцето й и ще пълнят със сълзи очите й през последните ден или два, прекарани заедно. Няма съмнение, че мъдрите й уста ще изрекат изключително важни и уместни думи по време на прощалния разговор в нейната малка стаичка. В такъв момент, за да облекчи изпълненото си с горест сърце, тя сигурно ще предупреди своето момиче какви насилия вършат благородници и баронети, които за развлечение отвличат млади дами в отдалечени ферми. Би ли могъл някой да си представи нещата по друг начин? Но действителността отново се оказа различна. Мисис Морланд знаеше толкова малко за лордовете и баронетите, че нямаше никаква представа за присъщата им злонамереност и изобщо не подозираше с каква опасност заплашват дъщеря й измамните им навици. Предупрежденията й се ограничиха със следните забележки: „Моля те, Катрин, винаги се загръщай добре и гледай да ти е топло на врата, когато късно вечер се връщаш от увеселителните зали. Освен това, бих искала да се опиташ да си водиш някаква сметка за парите, които харчиш — за тази цел ти давам това тефтерче“.