Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 27

— С всичко — отговори Клетус.

— Разбирам. Но с жонгльорство със сигурност. Знаете ли, че намерих бучка захар под средната чаша? Споменах го пред Мелиса и тя ми каза, че и под трите чаши сте поставили бучки.

— Признавам, че беше така — отвърна Клетус.

Двамата се изгледаха.

— Добър номер — каза Де Кастрис. — Но едва ли ще мине повторно.

— Не. Трябва винаги да е различно.

Де Кастрис се усмихна. Усмивката му приличаше по-скоро на озъбване.

— Не ми изглеждате много като човек, който живее в кула от слонова кост, полковник. Все ми се струва, че теорията харесвате по-малко, а действието повече, отколкото признавате. Кажете ми — очите му се присвиха присмехулно — ако се стигне до избор, няма ли да се изкушите да практикувате, вместо да проповядвате?

— Без съмнение — отвърна Клетус. — Но се предполага, че човек, отдаден на призванието си на учен, е и идеалист. А в по-далечно бъдеще, когато тези нови светове ще са свободни да поемат съдбата си в свои ръце без намесата на Земята, теориите на един човек могат да окажат по-продължителен и полезен ефект, отколкото практиката.

— Вие споменахте това, когато бяхме на кораба. Как Съюзът и Коалицията ще престанат да влияят върху светове като Кълтис? Все още ли продължавате да говорите така спокойно за тези неща и сега, когато началниците ви са наоколо?

— Съвсем спокойно — отговори Клетус. — Никой от тях няма да повярва, поне не повече от вас.

— Да. Наистина аз не ви вярвам. — Де Кастрис взе една винска чаша от малката маса, до която беше застанал, вдигна я за момент към светлината и я завъртя между палеца и показалеца си. После свали чашата и погледна отново Клетус. — Но ще ми бъде интересно да чуя как мислите, че ще стане това.

— Възнамерявам да помогна малко за промяната.

— Така ли? — Де Кастрис изглеждаше изненадан. — Не съм ви чувал да споменавате, че разполагате с парични средства, войски или политическо влияние. Аз например имам всички тези неща, което ме поставя в много по-силна позиция. Ако бях убеден, че може да се извърши огромна промяна — в моя полза, разбира се, — щях да бъда заинтересован да променя нещата, които предстоят да станат.

— И двамата можем да опитаме.

— Нямам нищо против. — Де Кастрис вдигна чашата, поглеждайки над нея към Клетус. — Но вие не ми казахте как ще го направите. Аз ви казах какви са оръжията ми — пари, въоръжени части, политическа сила. А вие какво имате? Само теории?

— Понякога и теориите са достатъчни — отвърна Клетус.

Де Кастрис поклати бавно глава. Остави чашата върху масата и изтри леко върховете на пръстите си, като че ли искаше да ги изчисти от нещо лепкаво.

— Полковник — каза той тихо, — вие или сте нов тип агент, който Съюзът иска да ми пробута — а това ще установя веднага щом се свържа със Земята, — или сте някакъв странен луд. В този случай събитията сами ще се погрижат за вас, и то не по-късно, отколкото установяването на факта дали сте агент.

Изгледа продължително Клетус, а той посрещна погледа му с безизразно лице.

— Съжалявам, но трябва да ви кажа — продължи Де Кастрис, — че все повече ми приличате на луд. Това е твърде лошо. Ако бяхте агент, щях да ви предложа по-добра работа от тази, която имате в Съюза. Аз обаче не искам да наемам луд човек — той ще бъде прекалено непредсказуем, съжалявам.