Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 25

Поглеждайки Ичан, Клетус забеляза, че лицето му беше станало студено и застинало като първата кора лед върху повърхността на дълбоко езеро в безветрен зимен ден.

— От дълго време ли познавате Де Кастрис? — попита го Клетус. — Вие и Мелиса?

— Всички жени го харесват. — Гласът на Ичан беше неприветлив. Погледът му остана закован върху Мелиса и Дау.

— Между другото… — Клетус спря и зачака. Ичан отмести с неохота поглед от двойката отсреща и отново го погледна.

— Исках да кажа — продължи Клетус, — че генерал Трейнър спомена нещо странно. Той каза, че тук, на Бакхала, няма никакви десантни части. Това ме изненада. Преди да дойда, прочетох някои неща за вас, дорсайците, и мислех, че курсът по парашутизъм влиза в подготовката на вашите наемници.

— Така е — сухо отговори Ичан. — Но генерал Трейнър, подобно на много други командири от вашия Съюз и от Коалицията, не мисли, че подготовката ни е достатъчно добра, и не разрешава на хората да извършват десанти — както и много други бойни действия.

— Хм — Клетус се намръщи. — Ревност? Или може би гледат на вашите наемници като на някаква конкуренция?

— Не бих казал — отговори Ичан хладно. — Естествено, ваше право е да имате собствено мнение. — Очите му показваха желание отново да се върнат на Мелиса и Дау.

— О-о, и още нещо исках да ви попитам — избърза Клетус. — В заповедите за назначение, които прегледах на Земята, имаше включени и няколко морски офицери, командировани като военноморски инженери — спомената беше речна и пристанищна работа. Но досега не съм видял никакви морски офицери.

— Командир Уефър Линет — отговори бързо Ичан, — облечен в цивилни дрехи, седнал е на канапето срещу нас, в другия край на стаята. Елате. Ще ви представя.

Клетус го последва по дългия наклон през стаята до едно канапе и няколко стола, където седяха половин дузина мъже и говореха. Сега се намираха на около една четвърт от разстоянието, което ги делеше преди от Мелиса и Дау, но все още бяха достатъчно далеч, така че не чуваха разговора им.

— Командире — произнесе Ичан, когато стигнаха до групата. Открая на канапето бързо се изправи мъж в средата на тридесетте. В ръката си продължаваше да държи питие. — Бих искал да ви представя полковник Клетус Греъм, току-що пристигнал от Земята и прикрепен към щаба на генерал Трейнър като експерт по тактиката.

— Щастлив съм да се запозная с вас, полковник — каза Уефър Линет, разтърсвайки ръката на Клетус със силно приятелско ръкостискане. — Измислете нещо друго за нас, освен да прочистваме речните устия и канали, и моите хора ще се влюбят във вас.

— Ще го направя — Клетус се усмихна. — Смятайте го за обещание.

— Чудесно! — отвърна ентусиазирано Уефър.

— Вие нали използвате онези големи подводни булдозери? — попита Клетус. — Мисля, че четох за тях преди около седем месеца в ежедневника на съюзническите войски.

— Да, „Марк V“ — лицето на Линет светна. — Имаме шест. Искате ли да се поразходите някой ден в един от тях? Те са чудесни машини. Бат Трейнър искаше да ги изкара от водата и да ги използва в джунглата. Те са по-добри от всичко, с което разполага, но не са конструирани за земна работа. Аз самият не можех да кажа „не“ на генерала, но настоях да получа директна заповед от Земята. За щастие те са му отказали.