Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 26

— Ще се възползвам от поканата за разходка — благодари му Клетус. Ичан отново наблюдаваше Мелиса и Дау с каменно лице. Клетус откри в другия край на стаята Мондар да говор с две жени, които приличаха на съпруги на дипломати.

Погледът му сякаш притежаваше притегателна сила, защото екзотът се обърна към него, усмихна се и кимна. Клетус му кимна в отговор и се извърна пак към Уефър, който се беше впуснал в обяснения за начина на работа на „Марк V“ при дълбочина триста метра или в течения и приливи със скорост тридесет възела в час.

— Вероятно през следващите няколко дни ще бъда зает с работа извън града — обясни Клетус. — Но след това, ако по някаква причина остана тук…

— Можете да дойдете по всяко време — възкликна Уефър. — Точно сега работим на главното пристанище тук, в Бакхала. Само ми се обадете половин час предварително, за да мога да направя съответната подготовка, и елате на пристанището или направо в моя команден пост… Здравейте, Пълномощник. През някой от следващите дни полковникът ще дойде заедно с мен на „Марк V“.

Мондар се беше приближил, докато разговаряха.

— Това е хубаво — усмихна се екзотът. — Ще му е интересно. — Погледът му се прехвърли на Клетус. — Нали искахте да говорите с Дау де Кастрис? Той приключи за тази вечер разговорите си с моите сънародници. Ето го там, в другия край на стаята, с Мелиса.

— Да… виждам. Точно смятах да отида — отговори Клетус и се извърна към Уефър и Ичан. Ще ме извините ли, господа?

Тръгна си, обещавайки на Уефър да му се обади при първа възможност. Обърна се и забеляза, че Мондар докосна леко ръката на Ичан и го заговори.

Клетус се запъти накуцвайки към мястото, където Дау и Мелиса все още стояха заедно. Когато се приближи, и двамата се извърнаха и го погледнаха. Тъмните вежди на Мелиса леко се смръщиха. Но Дау се усмихна сърдечно.

— Е, полковник, чувам, че сте имали сериозно премеждие тази сутрин?

— Предполагам, че тук, на Бакхала, това не е нещо необичайно — отвърна Клетус.

Двамата се засмяха с лекота и слабата бръчка между очите на Мелиса изчезна.

— Извинете ме — обърна се тя към Дау. — Струва ми се, че татко иска да ми каже нещо. Вика ме. Ще се върна веднага.

Тя си тръгна. Погледите на двамата мъже се срещнаха и се заковаха един в друг.

— И така — започна Дау, — отново сте се проявили като герой — отбранявали сте се сам срещу цяла банда партизани.

— Не съвсем. Там беше и Ичан със своя пистолет. — Клетус внимателно наблюдаваше другия мъж. — Мелиса можеше да бъде убита.

— Да, наистина — съгласи се Дау — и щеше да бъде жалко.

— И аз мисля така. Тя заслужава нещо повече.

— Хората обикновено получават това, което заслужават — заяви Де Кастрис. — Дори и Мелиса. Но аз не мислех, че учените се занимават и с отделните личности.