Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 29

Сетне погледът му се проясни. За един мимолетен, но сякаш безкраен миг той видя това, което беше в стаята — а и което го нямаше.

Възприеманото от очите му беше като две версии на една и съща сцена. В нея Мондар не седеше на стола, а се носеше в поза лотус на няколко сантиметра над седалката. Пред и зад него се разстилаше непрекъсната поредица от двойни образи, прозрачни, но отчетливи. И докато близките бяха негови двойници, по-отдалечените имаха различни лица — пак от Екзотика, ала на други мъже, на други Пълномощници. Те се стелеха пред и зад него и се губеха в далечината.

Клетус забеляза и собствените си изображения, които сякаш излизаха от него. Предните можеше да види, а онези, които бяха отзад, усещаше. Пред него стоеше Клетус с две здрави колена, следващите двама бяха различни, по-едри мъже. Но през всички минаваше обща нишка, свързваше пулсовете на техния живот с неговия и продължаваше в обратна посока през него до един мъж без лява ръка, нататък и нататък, през живота на всички зад него, докато накрая свършваше с могъщ стар човек в доспехи, възседнал бял кон, с жезъл в ръка.

Но това не беше всичко. Стаята беше изпълнена със сили и живи напрежения, идващи от големи разстояния и фокусирани в тази точка. Като нишки от златна светлина те свързваха всички заедно — някои от изображенията на Клетус с тези на Мондар и дори Клетус с Мондар и Мондар с него. През единствения момент, докато очите на Клетус възприемаха сцената, те двамата и техните изображения — предшестващи и следващи ги, висяха втъкани в гоблен от тази вътрешносвързана светлинна структура. Мондар рязко извърна поглед към Клетус и гобленът с изображенията изчезна. Стаята стана нормална.

Очите на Мондар блестяха като два сапфира, осветени отвътре със светлина, идентична по цвят и строеж с нишките, които като че ли изпълваха въздуха между двамата мъже.

— Да — изрече той. — Аз знаех… почти от мига, когато ви видях за пръв път в трапезарията на междузвездния кораб. Знаех, че притежавате потенциал. Дори и само като част от философията ни да печелим привърженици за идеята или да вербуваме новобранци по обикновения начин, от тази минута нататък щях да се опитам да ви обърна в нашата вяра. Говорихте ли с Дау?

Клетус се взря в гладкото лице и сините очи срещу него и бавно кимна.

— С ваша помощ. Наистина ли беше необходимо да викате Мелиса? Ние можехме да говорим и в нейно присъствие.

— Исках да му предоставя всички предимства — отвърна Мондар с блеснали очи. — И във вас да не остане никакво съмнение, че той е готов да наддава за вас толкова, колкото поиска… Предложи ви работа при него, нали?

— Каза ми, че не би могъл, не и на един интересен луд. От което разбрах, че изключително силно желае да наеме такъв.

— Разбира се, че желае — съгласи се Мондар. — Но той ви иска само за това, което можете да направите за него. Не се интересува какво можете да направите за себе си. Клетус, знаете ли как сме се появили ние, екзотите?

— Да. Прочетох го, преди да подам молба да бъда прехвърлен тук. Моят източник — Асоциацията за изследване и развитие на екзотианските науки, сочи, че вие сте се развили в началото на двадесет и първи век от един култ към черната магия, наречен Братство Чантри.