Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 21

— Може би няма да съм толкова безполезен, колкото смята генералът — изрече Клетус невъзмутимо. — Естествено, ще трябва да огледам и проуча обстановката, започвайки със съставяне на план за залавяне на партизаните, които ще се опитат да проникнат във вътрешността на страната през прохода Етер в следващите няколко дни.

Веждите на генералът отново се развяха като знамена.

— Партизани ли? Кой ви е казвал нещо за прохода Етер? — озъби се той. — Що за заек се опитвате да измъкнете от шапката си?

— Никакъв заек. Страхувам се, че това дори не е и преценка на професионалист. Просто здрав разум. С пристигането на Дау де Кастрис тук новоземляните ще се опитат да извършат нещо, за да му направят впечатление… Имате ли подръка карта?

Генералът натисна един бутон и стената от лявата страна на Клетус изведнъж се освети. Появи се проекция на голяма карта с дългата тясна брегова линия на екзотианската колония и вътрешната планинска верига, която я разделяше от земите на колонията Нова Земя. Клетус огледа проекцията и потупа с показалец една точка в средата на планинската верига, пресичаща лявата част на картата.

— Тук е проходът Етер — обърна се той към Бат. — Едно хубаво широко дефиле през планините, водещо от Нова Земя до Бакхала, но съгласно докладите рядко използвано от новоземляните, защото откъм екзотианската част в продължение на стотици мили няма нищо за плячкосване. Същевременно е много лесно за преминаване. Под него няма нищо, освен малкия град Двете реки. Разбира се, от практическа гледна точка по-добрият вариант за тях е да изпращат партизаните си през проходи, намиращи се близо до по-големите населени центрове. Но ако не държат толкова на печалбата, а на впечатлението, тогава имат сметка да прехвърлят сравнително големи сили оттук през следващите няколко дни. Седмица след това ще ударят някой от по-малките крайбрежни градове, дори ще го превземат и ще го задържат за известно време.

Клетус се обърна, закуца отново към стола си и седна. Бат се мръщеше към картата.

— Във всеки случай — продължи полковникът — няма да е толкова трудно да се заложи капан, в който да се уловят повечето от тях, когато се опитат да минат покрай Двете реки. Бих могъл да го направя и аз. Ако ми дадете на разположение един батальон десантчици…

— Батальон! Десантчици! — Бат излезе от полутранса, в който беше изпаднал, и обърна възмутения си поглед към Клетус. — Вие какво си въобразявате? Че това е класна стая, където можете да си измисляте каквито войски ви трябват? На Кълтис няма десантни групи. А дали да ви дам батальон или някаква друга военна част, дори и във вашето предположение да има нещо вярно… — Генералът изсумтя.