Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 23

— Дау де Кастрис? — повтори Арвид и поклати глава. — Не мисля, че го познавам…

— Министър на междузвездните работи на Коалицията — обясни Клетус. — Пътуваше на същия кораб, с който дойдох и аз… Играч.

Арвид кимна.

— О, един от шефовете на Коалицията! Не е изненадващо тогава, че тук ще започнат да се случват разни неща… Какво искате да кажете с думата играч, сър? Имате предвид, че обича да спортува ли?

— Не в обикновения смисъл — Клетус започна да цитира: — „Кой си играе с империи и чии залози са тронове? Чия маса — земя, чии зарове са човешки кости…“

— Шекспир? — попита любопитно Арвид.

— Байрон, неговата „Бронзова епоха“, има предвид Наполеон.

— Сър, наистина ли смятате този Де Кастрис за втори Наполеон?

— Не повече — отвърна Клетус, — отколкото Наполеон е бил Де Кастрис много по-рано. Но те имат някои общи черти.

Арвид почака малко, ала Клетус не каза нищо повече. Едрият млад мъж кимна отново.

— Да, сър. В колко часа трябва да бъдем на това парти, полковник?

ШЕСТ

Когато Клетус и Арвид пристигнаха в резиденцията на Мондар, над веригата хълмове, заобикалящи Бакхала откъм вътрешността, се разнасяше тътенът на гръмотевица. Звукът беше някак по-плътен отколкото на Земята. Но над града небето беше чисто. Над покривите на сградите, разпрострели се до пристанището, жълтото слънце на Кълтис беше оцветило еднакво небето и морето в златисторозово.

Къщата на Мондар, заобиколена от различни видове местни и земни дървета и цъфнали храсти, беше разположена на малък хълм в източното предградие на града. Самата постройка беше от стандартни строителни елементи, комбинирани по оригинален начин, като беше обърнато повече внимание на функционалността, отколкото на външния вид. Но вътре ставаше ясно, че като се изключат основните форми, функционалното беше останало на заден план. Навсякъде личеше внимателна артистична намеса.

Твърдите бели блокове на строителните елементи, позлатени от залеза, не завършваха рязко на зелената поляна, а преминаваха в дървета, вътрешни дворове и полустаи, по чиито стени върху дървени решетки се виеха лози. Като слязоха от колата и минаха в една от тези външни структури, за Клетус и Арвид беше трудно да определят дали са вече в къщата или не.

Мондар ги посрещна в голяма просторна стая с три стени, четвъртата беше заместена от пълзящи растения. Поведе ги навътре, към една дълга широка стая с нисък таван, застлана с дебел килим и осеяна с удобни столове и канапета. Там вече имаше хора, сред които Мелиса и Ичан Кан.

— А Де Кастрис? — попита Клетус домакина.

— Тук е. Той и Патер Тен разговарят с мои познати от Екзотика. — Докато отговаряше, той ги поведе към малък бар в единия ъгъл на стаята. — Изберете си за пиене каквото искате. Сега трябва да се видя с едни хора, но по-късно бих искал да поговоря с вас, Клетус. Имате ли нещо против? Ще ви потърся веднага щом се освободя.

— Разбира се — отвърна Клетус и се обърна към бара. Арвид вече вземаше чашата с бира, която си беше поръчал.