Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 22

— Партизаните ще дойдат, няма съмнение. Залагам репутацията си — изрече Клетус невъзмутимо. — Можете да смятате, че вече съм я заложил. Спомням си, че говорих с някои мои колеги преподаватели в академията и с някои приятели от Вашингтон и предсказах това прехвърляне на сили веднага след пристигането на Дау де Кастрис в Нова Земя.

— Вие сте предсказали… — Тонът на Бат изведнъж се промени, стана почти коварен. Той седна зад бюрото, сключи вежди и се замисли. След малко тъмните му очи светнаха. — Значи залагате репутацията си, така ли, полковник? Но резервните части са нещо, което нямам, и освен това сте тук като технически съветник… Ще ви кажа как ще стане. Ще изтегля една част от „Отдих и преподготовка“ и ще ги изпратя заедно със завеждащия офицер. Той естествено ще бъде по-младши от вас, но вие, ако искате, можете да отидете с тях. Официално само като наблюдател, аз обаче ще го предупредя, че трябва да се съобразява със съветите ви… Съгласен ли сте?

Последните думи бяха изджафкани рязко — или се съгласявай, или си затваряй устата.

— Разбира се. Както желае генералът.

— Добре! — Бат изведнъж се ухили, показвайки зъбите си в сърдечна вълча усмивка. — А сега можете да вървите, за да се погрижите за квартирата си, полковник. Но бъдете на разположение.

Клетус се изправи.

— Благодаря ви, сър — каза той и си тръгна.

— Няма защо, полковник. Няма защо — чу гласа на Бат, който почти се разкиска, докато Клетус затваряше вратата на кабинета.

Клетус напусна зданието на Главната квартира и отиде да види къде ще живее. След като се установи в Общежитието за несемейни офицери, той се разходи до офицерските канцеларии с копие от заповедите си и провери дали младши лейтенант Арвид Джонсън, за когото беше споменал на Мондар, е все още свободен. Осведомиха го, че е, и той попълни молба да зачислят лейтенанта към него като член на изследователския щаб. Помоли да го свържат веднага с него.

После се върна в общежитието. След по-малко от петнадесет минути звънецът на стаята му извести, че има посетител. Клетус стана от стола и отвори вратата.

— Арвид! — възкликна той, пускайки посетителя вътре, и затвори вратата след него. Арвид Джонсън влезе, обърна се и се усмихна щастливо, докато стискаха ръцете си. Клетус беше висок, но Арвид се извисяваше като кула — от подметките на черните си ботуши до върха на късо подстриганата си руса коса.

— Все пак дойдохте, сър — каза Арвид усмихнат. — Знам, казахте, че ще дойдете, но не можех да повярвам, че ще напуснете академията заради това.

— Тук ще се случи нещо.

— Сър? — Арвид изглеждаше озадачен. — Тук, на Кълтис?

— Не толкова мястото, колкото хората са тези, които карат нещата да се случват. В момента сред нас има един човек — Дау де Кастрис, и първото нещо, което ще поискам от теб, е да дойдеш с мен на партито в негова чест тази вечер.