Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 19

— Полковник Клетус Греъм докладва, сър — и той постави заповедта си за командировка върху бюрото. Бат я бутна настрани с голямата си ръка.

— Добре, полковник. — Гласът му беше грубоват бас. Посочи към един стол срещу него от лявата страна на бюрото. — Седнете.

Клетус с благодарност закуцука към стола и се отпусна в него. Вече усещаше ефекта от това, че по време на епизода в канавката успя да разтегли няколкото останали здрави сухожилия на болното си коляно. Вдигна очи и видя, че Бат се беше втренчил право в него.

— Пред мен е вашето досие, полковник — каза след известно време генералът. Разтвори сивата пластмасова папка на бюрото пред него и погледна вътре. — Тук се казва, че произлизате от академично семейство. Вашият чичо е бил Главен началник на Щаба на Главната квартира на Съюза в Женева преди пенсионирането му преди осем години. Вярно ли е?

— Да, сър — отговори Клетус.

— А вие — генералът прелисти страниците с дебелия си показалец, мръщейки се леко — сте получили тази рана в коляното по време на Три-месечната война в Ява преди седем години?… Също и Ордена на честта?

— Да — потвърди Клетус.

— Оттогава — генералът затвори рязко папката и отново впери неподвижния си поглед в лицето на Клетус — сте в академията. Накратко, като се изключат онези три месеца, вие не сте правили нищо друго в армията, освен да наливате тактика в главите на курсантите.

— Освен това — вметна внимателно Клетус — пиша една обширна „Теория на тактиката и стратегическите съображения“.

— Да. И това го има тук. Три месеца оперативна дейност и сте готов да напишете двадесеттомен труд!

— Сър?

Генералът се облегна тежко на стола си.

— Добре. Предполага се, че сте тук със специално назначение като мой съветник по тактиката. — Черните вежди се се събраха, вълнувайки се като бойни флагове на вятъра. — Надявам се да не сте дошли само защото сте дочули слухове, че ще разчистват всички мъртви дървета в академията, и сте намерили връзки да ви изпратят на някое топло местенце, където няма да имате какво да вършите?

— Не, сър — отговори тихо Клетус. — Може и да съм използвал някоя и друга връзка, за да ме изпратят тук. Но с ваше позволение, това не беше защото го смятам за топло местенце, а защото имам да свърша тук много неща.

— Надявам се, че не, полковник. Надявам се, че не — измърмори Бат. — Преди три месеца изпратих молба за една дузина танкове — джунглоразбивачи… Вместо това получавам вас. Всъщност не давам и пукната пара какво иска да прави академията с отдела си по тактика. Независимо от обучението, когато отидат на фронта, децата отново трябва да учат всичко, но при истински условия. А аз имах нужда от онези танкове… И все още имам.

— Може би — забеляза Клетус — аз ще предложа някакви средства, за да помогна на генерала да мине и без тях.