Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 20

— Съмнявам се — изрече мрачно Бат. — Мисля, че ще се помотаете тук няколко месеца и ще се окаже, че не сте чак толкова необходим. След което ще изтъкна този факт пред Главната квартира на Съюза на Земята и отново ще поискам моите джунглоразбивачи. Аз ще ги получа, а вас ще ви върнат на Земята, най-вероятно без никаква черна точка в досието… ако всичко мине гладко, полковник. И — Бат посегна към бюрото си и издърпа един лист — като говорим как ще се развият нещата, получих доклад, че сте бил пиян през първата нощ на кораба, с който сте пътували, и сте се правили на глупак пред Министъра на междузвездните работи на Коалицията, който също е бил на борда.

— Доста бързо е стигнал докладът — констатира Клетус, — като се има предвид, че когато нашата група за Бакхала напусна кораба, всички телефони на борда бяха окупирани от хората на Коалицията. Предполагам, че докладът идва от някой от тях?

— Не е ваша работа кой го е направил! — избоботи Бат. — Ако искате да знаете, изпратил го е командирът на кораба.

Клетус се разсмя.

— Кое е толкова смешно, полковник? — повиши глас Бат.

— Самата идея, сър — отговори Клетус, — че командирът на един цивилен пътнически кораб докладва за годността на офицер от Съюза.

— Няма да ви е толкова смешно, когато узнаете, че тази информация е вписана в досието ви, полковник. — Бат се загледа в Клетус отначало сурово, сетне малко объркано, защото офицерът изобщо не стана по-сериозен след тази заплаха. — Но да оставим Коалицията и разните граждански кораби. Аз съм вашият командващ офицер и аз ви искам обяснение за вашето пиянство.

— Няма обяснение… — започна Клетус

— О-о? — проточи Бат.

— Исках да кажа, че не е необходимо никакво обяснение. Никога през живота си не съм бил пиян. Опасявам се, че командирът на кораба е получил грешни указания — или си е направил погрешни заключения.

— Сбъркал е, така ли? — попита иронично Бат.

— В случая имам свидетел, който ще докаже, че не съм бил пиян. Той беше на масата. Мондар, бившият Пълномощник за Анклава Сейнт Луис.

Бат беше отворил уста да прекъсне Клетус по средата и сега я затвори. Няколко секунди генералът мълчеше. Сетне веждите му трепнаха и бръчката между очите му се поизглади.

— Тогава за какво е този доклад? — попита той вече успокоен.

— Екипажът на кораба изглеждаше неравнодушен към хората от Коалицията на борда.

— По дяволите тогава! — избухна Бат. — Като сте ги видели, че си правят погрешни заключения, защо не сте ги разубедили?

— Въпрос на елементарна стратегия — отвърна Клетус. — Мислех, че няма да е лошо хората от Коалицията да имат колкото може по-ниско мнение за мен и за ползата от мен като ваш съветник по тактиката.

Генералът го изгледа злобно.

— Във всеки случай тяхното мнение едва ли може да е по-ниско от моето. Нямам нужда от вас, полковник. Това е една малка мръсна война между съседи, в която няма място за стратегически мистерии. Колонията на Екзотика има мозъци, пари, технически разработки и морски бряг. Хората от Нова Земя нямат морски бряг, нямат индустрия, а населението им е многобройно — поради религията им, позволяваща многоженство, — което фермите не могат да изхранят. Но същото това излишно население чудесно осигурява неограничено количество партизани. И така, хората от Нова Земя искат онова, което имат екзотианците, и Коалицията им помага да го получат. А ние сме тук, за да им попречим. Такова е положението. Това, което се опитват да направят партизаните и което правим ние, за да ги спрем, е съвсем очевидно. Имам нужда от теоретик стратег и тактически експерт точно толкова, колкото от симфоничен оркестър. И съм сигурен, че Де Кастрис и онези от кораба също са наясно по въпроса.