Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 18

— С удоволствие — отвърна Клетус. — Ще мога ли да доведа и помощника си?

— Помощник?

— Младши лейтенант Арвид Джонсън, ако имам късмет и той не е получил друго назначение — обясни Клетус. — Един от бившите ми студенти от академията. Посети ме преди два месеца по време на отпуска си. Интересът ми към Бакхала се породи от това, което той ми разказа.

— Наистина ли? Тогава го доведете непременно. — Таксито се плъзна и спря пред пешеходна пътека, водеща към входа на голямото бяло здание. Мондар натисна един бутон и вратата от страната на Клетус се отвори. — Доведете всеки, който мислите, че ще се забавлява. Около осем часа.

— Ще бъдем там. — Клетус се обърна и остави пешеходната пътеката да го пренесе до зданието на Главната квартира.

— Полковник Клетус Греъм? — повтори младши лейтенантът с тясно лице, седнал зад разхвърляно бюро в канцеларията за разквартируване и получаване на назначения, когато Клетус му се представи. — Вие трябва да докладвате на генерал Трейнър веднага — веднага, след като пристигнете.

Гласът му беше висок тенор и докато говореше, се усмихваше неприятно. Клетус любезно се осведоми как да стигне до кабинета на генерала.

Стъклената врата, която най-накрая откри, с надпис „Бригаден генерал Джон Хюстън Трейнър“ го въведе в приемна, където широкоплещест, започнал да оплешивява петдесетгодишен полковник очевидно приключваше с някакви заповеди към охранен тридесетгодишен капитан, седнал зад единственото бюро в стаята. Полковникът се обърна и изгледа Клетус.

— Вие сте Греъм? — рязко попита той.

— Точно така — мило каза Клетус, — а вие?…

— Дюплейн — отговори грубо другият. — Аз съм началник-щаб на генерал Трейнър. Не трябва ли да отидете при офицерите на разположение?

— Аз съм със специално назначение от Женева, полковник — обясни Клетус.

Дюплейн изсумтя, обърна се кръгом и излезе през вратата, откъдето току-що беше влязъл Клетус. Той погледна дебелия капитан зад бюрото.

— Сър — обърна се към него капитанът. В гласа му имаше известна доза съчувствие. Лицето му не беше нелюбезно, дори беше интелигентно независимо от тежката гуша и двойната брадичка, която го подпираше отдолу. — Бихте ли седнали за момент, докато уведомя генерал Трейнър, че сте тук?

Клетус седна и капитанът се наведе над микрофона на вътрешния телефон върху бюрото му. Клетус не можа да долови отговора, който получи, но капитанът вдигна поглед и кимна.

— Можете да влезете, полковник — и посочи към вратата зад бюрото му.

Клетус се изправи. Мина през вратата в следващия кабинет и се озова право пред едно доста по-голямо бюро, зад което седеше подобен на бик мъж в средата на четиридесетте, чието лице с едри черти беше украсено с поразяващо дебели черни вежди. Клетус си спомни, че прякорът на генерала беше Бат (Прилепа) Трейнър. В момента Бат Трейнър го гледаше изпод заплашително сключените си вежди.