Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 17

Накуцвайки върху изкуствената става на лявото си коляно, Клетус се катереше по канавката, влачейки картечния пистолет. Изправи се на пътя в момента, когато Ичан стигна до него.

— Много добра работа — похвали го дорсаецът с необичайна топлина в обикновено безстрастния му глас. — Благодаря ви, полковник.

— Няма защо, полковник — отвърна Клетус малко несигурно. Сега, след като напрежението беше преминало, другото му коляно от плът и кръв се беше разтреперило от реакцията, незабележимо отвън, но осезаемо под крачола на униформата му.

— Много добра работа наистина — каза Мондар тихо както винаги, присъединявайки се към тях. Мелиса стоеше неподвижно, вперила поглед в канавката, където лежеше мъртвият шофьор. Очевидно неговата ръка се беше показала, докато Клетус се мяташе, имитирайки смъртно ранен човек. Мелиса потрепери и обърна лице към другите.

Втренчено загледа Клетус с пребледняло лице, върху което се смесваха различни емоции. Мондар проговори, гледайки небето:

— Ето го и подкреплението. — Двойка бойни въздушни коли с по един пехотен взвод във всяка се приземяваше на пътя. Зад тях се разнесе съскане на спирачна въздушна струя. Те се обърнаха и видяха автобуса да се появява зад един завой на пътя. — Също и нашето звено за свръзка — добави той и леко се усмихна.

ПЕТ

Наложи се да зарежат военната кола, защото компресорът й беше повреден при битката с партизаните. Една от бойните коли приюти четиримата оцелели пътници и ги закара до пристанищния град на Бакхала. Оставиха ги в транспортната секция на Главната квартира на Съюза в Бакхала. Ичан Кан и Мелиса се сбогуваха с другите двама, качиха се на едно автотакси и се отправиха към жилището си. Мондар отвори вратата на друго такси и покани Клетус.

— Ще трябва да отидете до Главната квартира, за да получите назначението си, а тя ми е на път. Ще ви оставя.

Клетус се качи. Екзотът се пресегна и набра върху контролния пулт маршрута. Таксито се издигна върху въздушната си възглавница и плавно се плъзна между редиците от боядисани в бяло военни постройки.

— Благодаря — каза му Клетус.

— Няма защо — отговори Мондар. — Вие току-що спасихте живота ни там в джунглата. Бих искал да направя за вас нещо повече от гола благодарност. Доколкото разбирам, бихте желали да говорите отново с Дау де Кастрис?

Клетус погледна Пълномощника с любопитство. През целия си живот му беше доставяло удоволствие да контактува с хора с ясни цели, които се стремяха да ги постигнат. А за петте дни, откакто се запозна с Мондар, стана свидетел на целеустременността на екзота, която може би се равняваше на неговата.

— Мислех, че Де Кастрис замина за столицата на Нова Земя.

— Да — съгласи се Мондар. Таксито направи десен завой и излезе на по-широк булевард, насочвайки се към голямо здание от бял бетон, най-отгоре на което се развяваше националният флаг на Съюза. — Но Нова Земя е само на двадесет и пет минути оттук по въздуха. Коалицията няма преки дипломатически контакти с нашето екзотианско правителство тук, на Кълтис, и както моите хора, така и Де Кастрис гледат да не пропуснат и най-малката възможност за разговори. Все пак Коалицията е тази, срещу която воюваме — без нея Нова Земя няма да издържи и шест седмици. И така, тази вечер в дома си давам неофициално малко парти със студен бюфет и свободни разговори. Ичан и Мелиса ще дойдат. Ще се радвам ако и вие дойдете.