Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 16

Той се изскубна от ръката й и изпълзя изпод бронираната кола, скочи на крака и се хвърли към канавката, където лежеше невидимото тяло на шофьора. От заобикалящата ги джунгла избухна взрив от изстрели. Той се препъна, достигайки края на канавката, завъртя се около себе си и изчезна от погледа. Мелиса ахна. От канавката долетя шум от боричкане, след това се появи една ръка, която потрепери и остана да стърчи пред очите на всички като последна отчаяна молба за помощ.

В отговор от джунглата прозвуча самотен изстрел и един куршум отнесе половината от китката и дланта. От нея бликна кръв, но ръката не се скри и почти веднага кървенето спря. Това означаваше, че няма живо, биещо сърце, което да поддържа струята кръв.

Мелиса потръпна и задиша учестено. Баща й я наблюдава известно време, след това постави свободната си ръка върху рамото й.

— Спокойно, момиче! — Стисна рамото й, но беше принуден да се върне към бойницата си, тъй като колата беше обсипана с нов дъжд от куршуми. — Всеки момент ще ни атакуват — промърмори той.

Седнал с кръстосани крака в полумрака, като че ли медитираше, Мондар посегна и взе едната ръка на момичето в своите. Погледът й не се откъсваше от ръката в канавката. Вкопчи се в Мондар с неподозирана сила. Мелиса не издаде нито звук, но очите й не помръдваха, а лицето й беше бяло и застинало като маска.

Изстрелите от джунглата спряха ненадейно. Мондар се обърна и се взря в Ичан.

Дорсаецът погледна назад през рамо и очите им се срещнаха.

— Всеки момент — съобщи Ичан със служебен тон. — Ще бъдете глупак, ако се оставите да ви хванат жив.

— Когато не виждам повече смисъл да живея, винаги мога да умра — отвърна откровено Мондар. — Никой друг освен мен не може да заповядва на това тяло.

Ичан стреля отново.

— Досега автобусът би трябвало да се е приближил достатъчно, за да чуят изстрелите и да телефонират — отбеляза спокойно Мондар.

— Без съмнение — съгласи се дорсаецът. — Но за да имаме някаква полза от помощта, би трябвало да е от въздуха. Както вече казах, те всеки момент ще прекратят стрелбата и ще атакуват. А един пистолет не би могъл да задържи дузина или повече… Ето ги, идват!

През процепа над рамото на полковника Мондар видя двете вълни от облечени в защитни костюми фигури, които изведнъж изникнаха от джунглата и се насочиха към колата. Малкият пистолет в ръката на Ичан не спираше и тъй като неговият шум почти се губеше в общия трясък и бъркотия, изглеждаше, че фигурите отпред падат като докоснати с магическа пръчка.

Но независимо от това на атакуващите им оставаха не повече от петнадесет метра до целта и малкият лъч слънчева светлина, която Мондар виждаше, беше закрит от костюми в защитен цвят.

Пистолетът в ръката на Ичан щракна на празно и в този миг, точно когато сянката на първия партизанин затъмни отвора, през който Клетус беше излязъл, дивият рев на картечния пистолет се разнесе зад атакуващите и те се стопиха като пясъчни фигури под удара на силна вълна.

Пистолетът продължи да ръмжи още известно време и след това спря. Всичко като че ли замря, подобно на водата в планинско езеро след падане на камък. Ичан се промуши между застиналите фигури на Мондар и Мелиса и изпълзя навън от колата. Те го последваха онемели.