Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 135

— Договорът, който подписах с вас — каза му Клетус — включваше завземането на амониевите мини и Уотършед, и връщането им на вас. Не сме давали гаранции, че вие ще можете да ги задържите. Това беше ваша работа, както и споразумението, което можехте да постигнете с Броза.

— Ние се споразумяхме — отвърна Уалко. — Но сега те изведнъж получиха подкрепления от петнадесет хиляди войници на Съюза и Коалицията, и в знак на уважение към този деКастрис не искат да ги откажат. Твърдят, че са го извършили по принуда.

— А не са ли? — попита Клетус.

— Не в това е въпросът! Въпросът е, че се нуждаем от вас и вашите дорсайски войски веднага, за да се противопоставим на тези петнадесет хиляди войника от Земята, които брозаните държат над нас като меч.

Клетус поклати глава.

— Съжалявам. Точно в момента имам изключително много заявки за моите наемници. Освен това самият аз не съм свободен за да дойда на Нютон.

Лицето на Уалко застина.

— Вие ни въвлякохте в това, а сега, когато имаме неприятности ни оставяте да се справяме сами. Това ли наричате справедливост?

— А беше ли спомената справедливост когато подписахте оригиналния договор? — отвърна мрачно Клетус. — Не си спомнят такова нещо. Ако целта е била справедливостта, то тогава съм принуден да ви посоча, че макар и мините да са били разработени с ваши средства и експерти, това е било така защото сте се възползвали от бедността на Броза, която не им е позволявала сами да ги разработят. Вие може да имате финансов интерес в тях, но брозаните имат морални права над тях — те са техни естествени природни богатства. Ако погледнете нещата от тази страна, трудно бихте могли да отречете моралните им права… — той спря изведнъж.

— Извинете — каза сухо той. — Напоследък съм малко преуморен. Отдавна със се отказал да мисля вместо другите. Вече ви казах, че не мога да ви предоставя нито себе си, нито такъв експедиционен корпус, какъвто искате.

— Тогава какво ще направите за нас? — промълви Уалко.

— Мога да ви изпратя известно количество хора, които да поемат командването на вашите войски, ако подпишем договор, че ще ги оставите сами да вземат всички решения.

— Какво? — почти изкрещя Уалко. — Това е по-лошо от нищо!

— Ще бъда изключително доволен, да не ви предоставя нищо, щом предпочитате това. Ако е така, моля да ми кажете. Времето ми е съвсем ограничено.

Настъпи кратка пауза. Постепенно чертите върху лицето на Уалко се отпуснаха и на него се изписа нещо, много близо до отчаяние.

— Ще вземем вашите офицери — каза той след дълбока въздишка.

— Добре. До два дена полковник Кан ще изготви договора ви. Можете да обсъдите условията с него — каза Клетус. — А сега, ако ме извините…

Уалко си тръгна. Клетус повика Дейвид Ап Морган, един от старите офицери на Ичан, който беше станал сега старши полеви командир, и му възложи задачата да подбере офицерите, които трябваше да бъдат изпратени на Нютон, за да поемат командването на войските на Организацията на напредналите общества.