Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 134

Той леко се извърна и погледна към Атайър.

— Това ще е Бил. Като боен оператор Бил ще има един чин по-нисък от твоя, но ще бъде по-старши от всички останали офицери с теб, освен мен.

Арвид и Бил се изгледаха.

— Боен оператор? — запита Ичан.

— Точно така — отговори му Клетус. — Не бъди толкова изненадан, Ичан. Към това се стремяхме още от началото, с реорганизацията и новата подготовка на хората. — Той отново погледна към Арвид и Бил. — Маршалът, вицемаршалът и бойният оператор ще образуват основния командващ екип. Бойният оператор ще бъде теоретикът стратег, а вицемаршалът ще бъде тактикът. Двамата, грубо казано, ще имат взаимоотношения подобни на тези между архитекта и отговорния конструктор на една сграда. Бойният оператор ще разучи стратегическата ситуация и проблема и ще състави план за сражението. И докато прави това ще има пълна свобода за действие.

Докато говореше Клетус гледаше към Бил. Сега направи пауза.

— Разбираш ли, Бил?

— Да, сър — отвърна той.

— След това, обаче — очите на Клетус се обърнаха към Арвид… — бойният оператор ще даде своя стратегически план на вицемаршала, който от този момент нататък поема цялата власт. Неговата работа ще бъде да вземе плана, да направи някакви или много промени, които смята че ще са необходими за практическото му изпълнение и да го изпълни. Ясно ли ти е, Арв?

— Да, сър — каза Арвид меко.

— Добре, тогава ти и Бил сте освободени от досегашните си задължения и веднага започвате с новата си работа. Светът, с който ще започнете е Дорсай, а първите сили, с които ще работите се състоят от жените, децата, болните и старите хора. — Той леко им се усмихна. — Тогава тръгвайте, и двамата. Нямаме много време за губене.

Когато вратата зад тях се затвори, го връхлетя вълна от умора, с която се беше борил от дни и часове. Той се залюля както стоеше и усети как Ичан го хвана за лакътя.

— Не, добре съм — каза той. Зрението му се избистри и той погледна към загриженото лице на Ичан. — Просто съм уморен, това е всичко. Ще отида да дремна и ще се заемем с работата след вечеря.

Придружен от Ичан той напусна кабинета, чувствайки се като че ли върви по възглавници, и отиде в спалнята. Леглото беше пред него; той се опусна върху примамващата покривка без да се опита да свали дори и ботушите си… И това беше последното, което си спомняше.

Събуди се малко преди залез слънце, вечеря леко и поигра половин час със сина си. След което заедно с Ичан се затвориха в кабинета му и се нахвърлиха върху купчината документи. Сортираха писмата на две групи, в едната, тези на които Клетус трябваше да отговори сам, а в другата, тези на които можеше да отговори и Ичан, с няколко указания от негова страна. Двамата мъже диктуваха почти до зазоряване докато накрая бюрото беше разчистено и бяха изпратени, заповеди до всички дорсайски части.

На следващия ден интервюто с нютонианския управител Уалко беше кратко и неприятно. То щеше да бъде изпълнено с язвителност и безкрайно дълго, ако Клетус не беше прекъснал мъглявите обвиненията на Уалко.