Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 136

— Естествено, можеш да се откажеш — каза му Клетус.

— Знаеш, че няма да го направя — каза Дейвид Ап Морган. — Какво искаш да направя?

— Благодаря ти. Е, добре. Ще ти дам около хиляда двеста и петдесет човека, като всеки от тях ще бъде повишен поне с един чин от сегашния си. Ще имаш за ръководители на отряди бивши подофицери и сержанти. Използвай ги за да замениш местните офицери — имам предвид всички. Ще бъде подписан договор, който ти дава пълна власт по военните въпроси. Старай се да запазиш тази власт. Не давай никаква възможност на Уалко и неговото правителство да се намесват независимо от обстоятелствата. Кажи им, че ако не те оставят на мира, ще изтеглиш хората и ще се върнеш.

Дейвид кимна. — Да, сър. Някакъв план за операцията?

— Старай само да не водиш сражения и стационарни битки. Вероятно няма нужда да ти го казвам. И сам знаеш, че онези войски няма да са добри в стационарни сражения. Накарай силите на Съюза и Коалицията да те преследват — и нека го правят непрекъснато. Разходи ги по цялата карта. Удряй само дотолкова, доколкото да ги им подклаждаш огъня, а ако се приближат прекалено, разпръсни се на партизански групи. Направи всичко възможно за да ги дразниш, но гледай да минеш с минимум човешки жертви. — Ще го направя. Нещо друго?

— Не. Постарай се да им струва много скъпо — отговори Клетус. — Не прави удари освен, ако не можеш да ги избегнеш. Нека човешките им жертви да са малки, а материалните щети големи. Колкото повече войници имат, толкова повече ще им липсват храна, оборудване и други запаси, които се надявам, че ти ще унищожиш, като използваш всяка възможност, която се появи.

— Разбрано — каза Дейвид и си тръгна, подсвирквайки, към дома си Фал Морган, който беше съвсем наблизо. Подобно на всички членове от неговото семейство и той имаше приятен глас, а също така умееше да свири с уста сложни и приятни мелодии. Най-неочаквано, чувайки звукът, който заглъхваше в хола на неговия дом, Клетус си припомни една песен, която Мелиса му беше изпяла и изсвирила някога. Беше една малка, тъжна, прекрасна мелодия, създадена от млад член на семейство Ап Морган, загинал при някаква битка, когато Мелиса била много по-млада.

Той не успя да си я припомни цялата, но в нея се разказваше за спомените на младия войник за родната му къща, докато чака да започне битката на някакъв далечен свят. …Фал Морган, Фал Морган, в такова сиво утро като днешното усещам твоите стени и покрива около мен…

Клетус отблъсна от съзнанието си припева на песничката и отново се зае със задачата да подбере хората, които да изпрати с Дейвид.

През последвалите седмици заявките за дорсайски войници непрестанно пристигаха. Навсякъде където Клетус беше спечелил преди битка, сега действаха войските на Съюза и Коалицията, опитвайки се да унищожат всичко, което беше постигнал.

Усилията на земните сили бяха непохватни и грандиозни. Заедно, Съюзът и Коалицията, разполагаха с повече от половин милион военни, пръснати във всички нови светове. Ако този половин милион действаше ефективно в сраженията, които Дау деКастрис се опитваше да ръководи, то всякаква съпротива от страна на дорсайците и атакуваните колонии едва ли би продължила повече от два дена.