Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 137

Оказа се, че половината от този половин милион бяха заети в окупационни действия. Освен това между бившите офицери от Съюза и новите им партньори от Коалицията съществуваха дълбоки подозрения и стари вражди; също така съществуваше мързел и некомпетентност на всички военни и политически нива както и груби грешки, които бяха неминуем резултат от дезорганизацията в една толкова огромна, и набързо създадена военна единица.

Независимо от това, оставаше една значителна част от около осемдесет хиляди добре подготвени и прекрасно екипирани войници, която трябваше да се справи с двеста хиляди почти безполезни и практически неекипирани колониални войски плюс една шепа дорсайци. Клетус трудно би могъл да събере и двадесет хиляди дорсайци дори и да измъкнеше всеки мъж, включително и тези на патерици.

Да изпраща малки контингенти от дорсайци да поемат командването на колониалните войски беше едно разрешение; но само ако самите войски имаха някаква подготовка. Където такава не съществуваше — като на Касида — или където изобщо нямаха войски, които да бъдат командвани — като на Св. Мари — трябваше да се изпращат цели контингенти дорсайци.

— Но защо не спрем? — настоя Мелиса един ден, връщайки се разстроена от посещение в един дом, където бяха загубили поредния мъж от семейството. — Защо просто не спрем да изпращаме мъже?

— По същата причина поради която Коалицията и Съюзът са се обединили и изпращат хора навсякъде за да унищожат постигнатото от нас — отговори й Клетус. — Ако успеят да ни бият по всички места, те ще унищожат нашата стойност като наемни войници. Точно към това се стреми Дау. След това ще дойдат на Дорсай за да ни заличат.

— Ти не можеше да бъдеш сигурен в това — че искат да ни унищожат!

— Не бих могъл да бъда по-сигурен. Също както и всеки друг, който се замисли над нещата. Ние печелихме всяка битка и доказвахме, че сме по-добри от техните войски. Ако това беше продължило още малко, в новите светове повече нямаше да има нужда от войници на Съюза и Коалицията. А заедно с това щеше да изчезне и всякаква необходимост от военна подкрепа от Земята, а с това и влиянието на Земята върху колониите. Ако те победят, ще запазят контрола си над новите светове. Докато ако ние победим…

— Да победим! — изсумтя Ичан, който беше също в стаята.

— Ако ние победим — повтори Клетус, гледайки твърдо към по-възрастния мъж — ние ще разрушим този контрол завинаги. Битката между нас сега е за съществуване — когато свърши, или Земята, или Дорсай ще бъде изключен от новите светове. Настъпи продължителна тишина, през която Мелиса го гледаше с необичайно разширени очи. — Не мога да повярвам! — каза накрая те. Обърна се към баща си. — Татко…

— О, всичко е съвсем вярно — каза с равен глас Ичан от другата страна на стаята. — Ние бяхме прекалено победоносни — с първите сражения на Клетус на Нютон и други подобни. Подплашихме Съюза и коалицията. И сега са решили да се защитят. Те са много големи, а ние сме много малки… И освен това сме изпратили всички, които можехме.