Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 132

Посоката на следата водеше директно към града Армой, може би на три дни път от дорсайциите на Клетус, които бяха по-леко въоръжени. Лу Мей щеше да извади късмет, ако успееше да се придвижи за четири дни, но той беше изчислил, че допълнителният ден щеше да му бъде от полза. Той щеше да доведе генералът от Спейнвил на сцената при Армой навреме за да се възползва от предимството на момента, когато войските на Клетус щяха да отдъхват след завземането на града.

Въпреки това, би било мъдро… помисли Лу Мей — да има един малък запас от време. Ако пристигнеше по-рано, винаги можеше да забави приближаването до града. По тези причини издаде заповед да продължат с похода след вечеря, под безлунното, но осеяно с ярки звезди небе на Нова Земя. Той ги подтиква да вървят в тъмнината, докато хората започнаха да заспиват на кормилото или както вървяха. Най-накрая, макар и неохотно издаде заповед за спиране за през нощта, три часа след полунощ.

Армията точно беше успяла да потъне в дълбок сън след изтощението, когато беше събудена от остри експлозии, и те се надигнаха за да видят как техните тежки, лъчеви оръдия горяха с червено-бели пламъци, докато енергийният им заряд се разтапяше от собствената си топлина, като масло във фурна. В същия момент, облечени в черно дорсайци се озоваха сред хората на Лу Мей и започнаха да ги разоръжават, отвеждайки ги на групи под острия поглед и дулата на пушките на други пазачи.

Самият генерал Лу Мей, изненадан в дълбокия си сън, седна в леглото, и установи, че над него се беше надвесил Клетус, с разкопчан кобур на пистолета. Лу Мей се опули изумен.

— Но вие трябва да сте… много пред мен… — заекна той след малко.

— Имам една група от цивилни камиони напред — отговори Клетус. — Камиони, в които освен шофьорите няма други хора. Всички хора, с които разполагам са сега с мен — и вашата армия е пленена, генерале. Ще улесните нещата, ако се предадете, веднага.

Лу Мей се изтърколи от леглото. Изведнъж се почувства много стар, треперещ и безпомощен, застанал така в своята пижама. Почти като насън той премина през всички условия на капитулация.

Клетус се върна обратно във временния лагер, който бяха устроили. Там го очакваше канцлера Ад Рейс.

— Можете да уведомите вашето правителство, че всички действащи сили на обединените градове-държави са наши пленници, канцлер… — започна той и спря, когато влезе Атайър, носещ жълт плик със съобщение.

— Сигнал от полковник Ичан Кан на Дорсай — каза Арвид — предадено от базата на в Адониер в Брета.

Клетус взе плика и го отвори. Съобщението гласеше: Атака, извършена през прохода Етер от Нюланд в територията на Бакхала, отбита. Силите на Коалицията и Съюза обединени в съвместна „Мирна сила“ за новите светове. Дау деКастрис главнокомандуващ на тази сила. Клетус сгъна листа и го прибра в джоба на туниката си. Той се обърна към Рейс. — Разполагате с двадесет и четири часа за да доведете тук войските на Брета и да поемате пленниците. Аз и моите войници трябва да се върнем веднага на Дорсай.