Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 117

След първите два часа влязоха в редуващ се ритъм от пет минути тичане в тръс и пет минути бързо ходене. На всеки час спираха да починат пет минути. Излягаха се върху мекия дебел килим от иглички, без изобщо да свалят от гърба си леките раници с нещата от първа необходимост.

След първия половин час се загряха, пулсът им се забави, а дишането им се успокои. Изглеждаше, че могат да продължат така безкрайно. Клетус тичаше и ходеше, без да ангажира с това съзнанието си, концентрирано върху други проблеми. Дори периодичното сверяване с компаса върху панорамната карта беше почти автоматично за него.

Той излезе от това състояние, когато полумракът в гората започна да се сгъстява. Нютонианското слънце, скрито зад листата на дърветата и зад почти постоянния слой облаци, на които се дължеше и обичайният металносив цвят на небето, беше започнало да залязва.

— Време е да спрем да се нахраним. — Клетус се насочи към едно равно място до основата на дебел дънер и седна с кръстосани крака, облегна се и свали от гърба си раницата. Атайър направи същото. — Как се чувстваш?

— Чудесно, сър.

Той наистина изглеждаше така и Клетус остана доволен. Лицето му беше леко изпотено, а дишането му — дълбоко и спокойно.

Извадиха по един пакет с термохрана и пробиха изолационната опаковка, за да се затопли храната вътре. Докато това стане, обгърна ги тъмнина. Беше черна като в подземие.

— Половин час до изгрева на луната — обяви в тъмнината Клетус натам, където би трябвало да е Атайър. — Опитай се да поспиш, ако можеш.

Клетус се изпъна върху игличките и отпусна тялото и крайниците си. Само след няколко секунди усети познатото носене. Стори му се, че са минали само тридесет секунди, когато отвори очи и видя бледа светлина, процеждаща се между листата на дърветата.

Не беше светло, както през деня, но достатъчно, за да могат да се придвижват. Най-вероятно светлината щеше да стане два пъти по-силна, след като изгрееха още четири от петте луни на Нютон.

— Да тръгваме — каза Клетус. Няколко минути по-късно двамата с Атайър отново тичаха в тръс по пътя.

Панорамната карта, с която Клетус се консултираше, сега показваше една черна линия, успоредна на червената и дълга около тридесет и една миля — изминатият от тях път от началната точка. Следващите девет часа вървяха без прекъсване, спирайки само около полунощ за почивка и кратко хранене. Успяха да изминат още двадесет и шест мили, преди да залязат луните и светлината отново да стане недостатъчна за нормално придвижване. Похапнаха лека храна и се отпуснаха в дълбок сън за пет часа.