Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 115

— Погледнете — повика ги той до масата с главната карта. На нея беше изобразена релефно широката лента на гората, от едната й страна Деброй, а от другата — амониевите мини около Уотършед. — Уалко и хората му очакват, че ще се помотаем седмица-две тук, устройвайки се, преди да предприемем каквото и да било. Най-вероятно шпионите на Броза си мислят същото. Но ние няма да губим време. Майоре…

Той погледна Свахили, чието набраздено с белези черно лице беше наведено с интерес над картата. Майорът вдигна очи и срещна погледа на Клетус.

— Утре рано сутринта ще започнем тренировки за аклиматизация на хората. Те ще се провеждат на не повече от пет мили навътре в гората, на значително разстояние от границата между Нютон и Броза — Клетус посочи към червената линия, минаваща през гората на около двадесет мили от Деброй. — Мъжете ще тренират на отряди и групи и няма да се справят много добре. Изобщо няма да се справят добре. Ще е необходимо да стоят и през нощта и да ги държим там, докато офицерите не останат доволни. След това ще бъдат освободени група по група и ще им се разреши да се върнат в лагера. Искам последната група да излезе от гората след два дни и половина, считано от утре заран. Ще оставиш необходимите нареждания на твоите офицери.

— Аз няма ли да бъда там? — попита Свахили.

— Ти ще си с мен — отвърна Клетус. Погледна към високия млад капитан от дясната му страна. — Също и Арвид и двеста от най-добрите ни мъже. Ще се отделим от другите, щом навлезем в гората, ще се пръснем в групи от по двама-трима и ще тръгнем на север, за да се срещнем след четири дни на четири мили южно от Уотършед.

— Четири дни? — повтори Свахили. — Но това е повече от петдесет мили на ден пеш, по непознат терен.

— Точно така! — отвърна Клетус. — Ето защо никой — нютонианец или брозанец — не би заподозрял, че ще се опитаме да направим нещо подобно. Но ти и аз знаем, нали, майоре, че нашите най-добри мъже могат да го сторят.

Очите му срещнаха тези на Свахили върху тъмното спокойно лице.

— Да — потвърди майорът.

— Добре тогава — Клетус се отдръпна от масата. — Сега ще се нахраним, а тази вечер ще обсъдим подробностите. Искам ти и Арв да пътувате заедно. Аз ще взема с мен ръководителя на отряд Атайър и ще пътувам с него.

— Атайър? — изненада се Свахили.

— Точно така — отвърна сухо Клетус. — Нали ти ми каза, че е дошъл с нас.

— Да. — Колкото и да бе странно, Свахили прояви интерес към неподготвения новобранец Атайър. Очевидно повече от любопитство, отколкото от сантиментални подбуди, защото ако съществуваха двама съвършено различни мъже, това бяха майорът и ръководителят на отряд. Свахили несъмнено беше най-добрият сред новоподготвените дорсайци, изпреварвайки при тренировките всички, с изключение на Клетус. Явно, че преценката му не можеше да се повлияе от чувства. Той погледна с малко мрачна насмешка към Клетус. — И, разбира се, тъй като ще бъде с вас, сър…

— По целия път — отвърна спокойно Клетус. — Предполагам, че нямаш възражения срещу компанията на Арв?