Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 116

— Не, сър — Свахили погледна високия млад комендант с нещо подобно — доколкото изобщо би могло да бъде — на одобрение.

— Чудесно. Можете да тръгвате тогава. Ще се срещнем тук един час след като се нахраним.

— Да.

Свахили излезе. Клетус се обърна към вратата и установи, че Арвид беше все още там, застанал почти на пътя му.

— Какво има, Арв? — попита го той.

— Сър… — започна младежът и очевидно не знаеше как да продължи.

Клетус не направи опит да му помогне. Стоеше и чакаше.

— Сър — повтори Арвид, — аз все още съм вашият адютант, нали?

— Да, ти си — отвърна Клетус.

— Тогава… — гласът на Арвид беше скован и някак безизразен. — Мога ли да попитам защо Атайър ще бъде с вас при тази акция, а не аз?

Клетус го изгледа студено. Арвид стоеше изпънат, само дясното му рамо се издаваше малко напред. Очевидно го придърпваше новата тъкан изгарянето, което беше получил на Бакхала, защитавайки Клетус от новоземлянските убийци.

— Не, коменданте — отвърна бавно Клетус. — Не можеш да ме питаш какво съм решил да правя — сега и въобще.

Те стояха и се гледаха един друг.

— Ясно ли е? — повтори Клетус след малко.

Арвид се изпъна още повече. Очите му се отклониха и погледът му се зарея в някаква точка на отсрещната стена.

— Да, сър — каза той.

— Тогава може би ще е по-добре да отидеш да вечеряш, не мислиш ли?

— Да, сър.

Арвид се обърна и излезе. След секунда Клетус въздъхна и излезе от стаята. Отиде в квартирата си, където му беше сервирана вечеря.

В девет часа на другата сутрин той се намираше на пет мили във вътрешността на гората заедно с ръководителя на отряд Атайър, когато Свахили се приближи до него и му подаде голяма колкото кибритена кутия панорамна карта. Клетус я пъхна в джоба на сивозелената си полева униформа.

— Ориентирана ли е? — попита той Свахили. Майорът кимна.

— С базова точка лагерът. Останалите мъже, избрани за експедицията са вече на път в групи по двама и трима, както наредихте. Капитанът и аз също сме готови за тръгване.

— Добре. Ние също ще потеглим, Бил и аз. Ще се видим на мястото на срещата, пет мили под Уотършед, след приблизително деветдесет и един часа.

— Ще бъдем там, сър. — С последен, леко насмешлив поглед към Атайър Свахили си тръгна.

Клетус обърна върху дланта си панорамната карта с компаса нагоре под прозрачно капаче. Натисна бутона отстрани на кутийката и стрелката се завъртя по посока на часовниковата стрелка на около четиридесет градуса, сочейки на север. Клетус се подравни с дънера на най-отдалеченото в същата посока дърво, което можеше да се види в полумрака. След това постави отвора за наблюдаване до окото си и погледна през него. Вътре видя релефното изображение на терена между неговата сегашна позиция и Уотършед. Червена линия маркираше маршрута, който беше програмиран в картата. Посегна към друг бутон и увеличи изображението, за да разгледа по-подробно пътя през първите десетина мили. Беше само гора без мочурища, които да се заобикалят.

— Хайде — повика той през рамо Атайър. Пъхна панорамната карта в джоба си и затича в тръс.

Атайър го последва. Първите два часа тичаха един до друг, без да разговарят, обкръжени от сумрака и тишината на нютонианската гора. Нямаше летящи създания — нито птици, нито насекоми, само в езерата, блатата и мочурищата живееха подобни на риби същества. Земята под дърветата беше гола, покрита с дебел пласт опадали иглички, които растяха само по най-горните клони. Тук-там съвсем неочаквано изникваха плътни туфи от големи, с телесен цвят листа, дълги повече от метър, които сочеха наличието на поток или друга подпочвена влага.