Читать «Охлюв по склона» онлайн - страница 9

— Защо тогава дойдох?

— За да се убедиш. Нима не разбираш колко е важно това: да се убедиш! Другите идват за други неща. Да открият в гората няколко кубика дърва. Или да намерят бактерията на живота. Или да напишат дисертация. Или да получат пропуск, но не за да ходят в гората, а за всеки случай — може да се наложи. И върхът на мераците — да откъснат от гората огромен парк, както ваятелят изтръгва от парчето мрамор статуя. За да подстригват след това този парк. Всяка година, че никога да не стане отново гора.

— Ще си тръгна — рече Перец. — Нямам работа тук. Някой трябва да си тръгне — или аз, или всички вие.

— Хайде да умножаваме — рече Ким и Перец седна до своята маса, намери набързо направения контакт и включи мерцедеса.

— Седемстотин деветдесет и три петстотин двайсет и две по двеста шейсет и шест нула единайсет…

Мерцедесът затрака и забуча. Перец почака, докато се успокои, и, запъвайки се, прочете резултата.

— Тъй. Изчисти. Сега шестстотин деветдесет и осем триста и дванайсет раздели на десет петнайсет…

Ким диктуваше цифрите, а Перец ги набираше, натискаше клавишите за умножение и деление, събираше, изваждаше, извличаше корени и всичко си вървеше както обикновено.

— Дванайсет по десет — каза Ким. — Да се умножи.

— Едно нула нула седем — механично продиктува Перец, а след това се осъзна и рече: — Слушай, ами че тя лъже! Трябва да е сто и двайсет.

— Знам, знам — нетърпеливо отвърна Ким. — Едно нула нула седем — повтори той. — А сега ми извлечи корен от десет нула седем…

— Сега — отвърна Перец.

Отново щракна ключалката зад паравана и се появи Проконсулът, розов, свеж и облекчен. Той започна да мие ръцете си, припявайки с приятен глас „Аве Мария“. След това обяви:

— Какво все пак чудо е това гората, господа мои! И колко престъпно малко ние говорим и пишем за нея! А между впрочем тя е достойна да пишем за нея. Тя облагородява, тя събужда върховни чувства. Тя търкаля прогреса. Тя самата е символ на прогреса. А ние по никакъв начин не можем да пресечем разпространението на разни неквалифицирани слухове, лафове и вицове. По същество пропаганда за гората не се води. За нея се говори и мисли дявол знае какво…

— Седемстотин осемдесет и пет умножи на четиристотин трийсет и две — каза Ким.

Проконсулът повиши глас. Имаше силен и добре трениран глас — мерцедесът не се чуваше…

— „Живеем като в гора“… „Горски хора“… „Зад дърветата не се вижда гората…“, „Тръгни по гората да си намериш белята“… Ето с кое сме длъжни да се борим! Ето кое сме длъжни да изкореним! Ха кажете, мосю Перец, защо вие не се борите? Вие например бихте могли да направите в клуба обстоятелствен целенасочен доклад за гората, а не сте го направили. Аз отдавна ви наблюдавам и все чакам, и все напразно. Защо?

— Ами че аз никога не съм бил в гората — отвърна Перец.

— Много важно! Аз също никога не съм бил, но прочетох лекция и, ако съдя по отзивите, била е много полезна лекция. Работата изобщо не е в това, бил ли си в гората, или не си бил; работата е в това да разголим фактите от люспите на мистиката и суеверията, да разголим субстанцията, смъквайки от нея одеждите, навлечени й от разни там консуматори и утилитаристи…