Читать «Охлюв по склона» онлайн - страница 7

— Като дойде нареждане — добави Домарошчинер — ние ще прехвърлим там не вашите пършиви булдозери и всъдеходи, а нещо по-истинско и за два месеца ще превърнем всичко в… в бетонна площадка, суха и равна.

— Ти ще го превърнеш — рече Тузик. — Теб ако не те цапардосат навреме по мутрата, ти и родния си баща ще превърнеш в бетонна площадка. За яснота.

Ревна сирена. Стъклата зазвънтяха, над вратата гръмна мощен високоговорител, по стените замигаха светлини, а над бара пламна огромен надпис: „Стани! Излез!“ Домарошчинер припряно стана, оправи стрелките на ръчния си часовник и хукна, без да каже нито дума.

— Тръгвам — каза Перец. — Време е за работа.

— Време е — съгласи се Тузик. — Сега му е времето.

Той свали памуклийката, акуратно я сгъна, нареди столове и се излета, подлагайки памуклийката под главата си.

— Значи утре в седем? — попита Перец.

— Какво? — рече Тузик сънливо.

— Ще дойда утре в седем.

— Къде? — попита Тузик, като се нагласяваше върху столовете. — Мърдат подлярите му недни — промърмори той. — Колко пъти им казвах: абе, поставете диван…

— В гаража — каза Перец. — При вашата кола.

— А, елате, елате, ще видим. Не е лесна работа.

Той подгъна крака, мушна длани под мишниците и захърка. Ръцете му бяха космати, а под космите се виждаше татуировка. Там беше написано: „Какво ще загубим“ и „Само напред“. Перец тръгна към изхода.

Той мина по дъската над огромната локва в задния двор, заобиколи планината от празни консервени кутии, промуши се през дупката на дървената ограда и през служебния подлез влезе в сградата на Управлението. В коридора беше студено и тъмно, вонеше на фасове, прах и стара хартия. Никъде не се виждаше човек, зад тапицираните с кожи врати не се чуваше нищо. По тясно стълбище без перила, придържайки се за издрасканата стена, Перец се качи на втория етаж и тръгна към вратата, над която мигаше надпис „Измий ръцете си преди работа“. На вратата се мъдреше голяма черна буква „М“. Перец бутна вратата и усети някакво вътрешно сътресение, откривайки, че е попаднал в своя кабинет. Тоест, естествено, това беше не негов кабинет, това беше кабинетът на Ким, началник на групата Научна охрана, но в този кабинет поставиха маса за Перец, сега масата стоеше встрани от вратата, до кахлената стена; половината от нея се заемаше от покрита с калъф сметачна машина мерцедес; до големия измит прозорец беше масата на Ким, а самия Ким вече работеше — седеше огънат и зяпаше логаритмична линийка.

— Исках да си измия ръцете — каза Перец смутено.

— Измий ги, измий ги — отвърна Ким, отметвайки глава. — Ето ти мивка. Вече ще е много удобно. Вече всички ще идват при нас.

Перец отиде до мивката и започна да се мие. Той изми ръцете си със студена и гореща вода, с два вида сапун и особена маслопоглъщаща паста, изтри ги със специална изтривалка и с няколко четки с различна степен на твърдост. Подир това включи сешоара и дълго държа розовите си влажни ръце под виещия поток топъл въздух.