Читать «Охлюв по склона» онлайн
Аркадий Стругацки
Annotation
Най-сетне — „Охлюв по склона“ в цялостния му вид и в прекрасен превод! Според литературните специалисти, а и според самите Стругацки, това е най-доброто им художествено произведение. През последното десетилетие тази книга се бе превърнала в легенда сред истинските ценители на жанра. Доскоро ние знаехме едва 40% от оригиналния й текст, но ето че сега българинът я държи в ръцете си — и по-добре да я прочете малко късно, отколкото никога. Защото днес вече с чиста съвест можем да признаем „Охлюва…“ за АБСОЛЮТЕН ШЕДЬОВЪР НА ФАНТАСТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА, без който представата ни за братя Стругацки би била не само непълна, но и направо невярна.
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
info
notes
1
2
3
4
5
Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Охлюв по склона
И зад завоя, вдън гори
непроходими,
пред мене бъдеще стои
непоклатимо.
Не можеш да го вмъкнеш в спор,
да го преправяш,
то враснало е като бор
в пръстта корава.
Тихо, тихо пълзи,
охлюве, по склона на Фуджи,
нагоре, до самите висини!
Първа глава
От тази височина гората е като разкошна петниста пяна; като огромна колкото света пореста гъба; като животно притаило се в очакване, а след това заспало и обрасло с груб мъх. Като безформена маска, скрила лице, което никой никога не е виждал.
Перец остави сандалите и седна, провесвайки над пропастта боси нозе. Стори му се, че петите веднага овлажняха, като че ли ги беше потопил в топлата виолетова мъгла, легнала в сянката под скалата. Той извади от джоба си камъчета, нареди ги внимателно около себе си, след това избра най-малкото и леко го метна надолу, в живото и мълчаливо, спящо, равнодушно, поглъщащо Завинаги, бялата искрица угасна и нищо не се случи — не шавнаха клонки и никакви очи не се отвориха да погледнат към него.
Ако хвърлям по камъче всяка минута и половина; и ако е вярно онова, което разправя еднокраката готвачка по прякор Казалуня и което предполага мадам Бардо, началничката на групата Помощ за местното население; и ако не е вярно онова, за което си шептят шофьорът Тузик с Неизвестния от групата Инженерно проникване; и ако човешката интуиция все пак струва нещо; и ако поне веднъж в живота очакването се сбъдне — тогава на седмото камъче храстите отзад ще се разтворят и на полянката, на меката трева, побеляла от росата, ще пристъпи директорът, гол до пояс, в сиви габардинови панталони с виолетов кант, шумно дишащ, лъщящ, жълто-розов, вълнясал и без да поглежда наникъде, нито към гората под себе си, нито към небето над себе си, ще тръгне да се навежда, заравяйки едри лапи в тревата, и да се изправя, разлюлявайки въздуха с лапи, и всеки път огромната гънка на шкембето му ще се разплисква върху панталоните, а въздухът, наситен с въгледвуокис и никотин, със свистене и клокочене ще се изтръгва от зяпналата му уста.
Храстите отзад шумно се разтвориха. Перец предпазливо се огледа, но не беше директорът, беше познатият Клавдий-Октавиан Домарошчинер от групата Изкореняване. Той бавно се приближи и спря на две крачки, като гледаше Перец отгоре надолу с втренчени тъмни очи. Той знае нещо или подозира, нещо особено важно, и това знание или подозрение сковава дългото му лице, вкамененото лице на човек, донесъл тук — до ръба на скалата — странна тревожна вест; никой на света още не знае тази вест, но вече е ясно, че всичко коренно се променя, че вече нищо предишно няма да има значение и от всеки най-сетне ще се изисква според способностите.
