Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 99
Маргарет Вайс
— Нищо не виждам!… Ривъруайнд!… Майко, помогни ми! — изтръгна се агонизиращ писък от гърдите й.
Но не получи отговор. Не беше честно! Златна Луна стисна юмруци. Никога не си бяха пожелавали такива премеждия! Просто искаха да се обичат, а сега… сега бяха на път да изгубят и тази любов! Бяха пожертвали толкова много, и какво? Беше на трийсет години, а още нямаше деца. Лишиха я от младостта й, от народа й, а сега искаха от нея още. Без нищо в отплата. Нищо, с изключение на това! Тя размаха жезъла.
Изведнъж гневът й стихна. А Ривъруайнд? Беше ли изпитвал гняв през всичките тези години? Не, неговата вяра е била силна. Слабата съм аз. Той е бил готов да умре заради вярата си, но на мен ми се живее, дори и без него.
Златна Луна сведе глава и притисна лицето си към хладната повърхност. Решението, което взе, изпълни душата й с горчивина. „Идвам, майко, но ако Ривъруайнд загине, с него ще умре и сърцето ми. Моля само за едно — нека да разбере, че ще продължа делото му.“
Главатарката на Кве-шу се подпря на жезъла, бутна златните порти и влезе в храма. Вратите се затвориха след нея в мига, когато черният дракон се издигна от кладенеца.
Златна Луна пристъпи в непрогледната тъмнина. Отначало не виждаше нищо, но си спомни топлата прегръдка на майка си. Изведнъж се разля бледа светлина и видя, че е застанала върху изящни плочки, наредени под огромен купол. В средата на помещението, точно под купола, имаше неописуемо красива мраморна статуя. Светлината идваше от нея. Златна Луна пристъпи напред като хипнотизирана. Статуята представляваше жена в пищна роба. На мраморното й лице бяха изписани надежда и тъга, а около врата й висеше странен амулет.
— Това е Мишакал, богинята на здравето, която е моя господарка — чу гласа на майка си. — Вслушай се в думите й, дъще.
Златна Луна застана пред статуята, запленена от красотата й. Изглеждаше недовършена, сякаш някаква част от нея липсваше. Ръцете й трябваше да държат нещо дълго и тънко, но бяха празни. Тя сложи несъзнателно жезъла в тях, за да придаде завършеност на тази красота.
Жезълът заблестя с мека синя светлина. Златна Луна се сепна и отстъпи крачка назад. Светлината се усили. Тя затвори очи и падна на колене. Могъща и нежна сила изпълни сърцето й.
—