Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 98

Лицето на полуелфа се сгърчи от страх пред безизразната физиономия и безчувствените очи на Райстлин.

— Отнесете го при нея — повтори студено магьосникът. — Не е наше право да решаваме как да умре този човек. Това е работа на боговете.

Глава 16

Горчивият избор.

Най-големият подарък.

Танис не можеше да възприеме реакцията на Райстлин. Лицето му не издаваше никакви емоции, ако въобще изпитваше такива. Очите им се срещнаха и полуелфът за пореден път усети, че магьосникът вижда повече, отколкото самият той. В този момент разбра, че го мрази. Мразеше го толкова силно, че се шокира. Мразеше го, защото не изпитваше болка. Но в същото време му завиждаше.

— Трябва да направим нещо! — предложи дрезгаво Стърм. — Той не е мъртъв, а драконът може да се върне всеки момент!

— Добре — каза Танис. — Увийте го в някакво одеяло… Само че преди това искам да поговоря насаме със Златна Луна.

Той тръгна бавно през площада. Стъпките му отекваха в тишината на нощта, докато изкачваше мраморните стъпала към портите, където тя беше застанала.

Танис се обърна и видя, че приятелите му изваждат одеяла от торбите и правят от тях походна носилка. Тялото на Ривъруайнд представляваше една тъмна купчина.

— Донесете го при мен — повтори тя, когато Танис стигна до нея.

— Златна Луна, Ривъруайнд умира. Не можем да му помогнем с нищо, дори и с жезъла.

— Не говори!

Танис млъкна и за пръв път я видя ясно — тя беше съвсем спокойна, а лицето й, огряно от луната, бе лице на моряк, който след дълги битки с бурите най-после е стигнал до спасителния остров.

— Влез в храма, приятелю. — Прекрасните й очи го гледаха настойчиво. — А вие ми донесете Ривъруайнд!

Златна Луна не видя нито приближаващия се дракон, нито как напада Ривъруайнд. След като бяха стигнали до порутения площад, беше почувствала някаква странна и могъща сила, която я теглеше към храма. Изкачи стъпалата като в транс, без да забелязва нищо друго, освен облените от червената луна златни порти, приближи се до тях и остана така за миг. След това чу суматохата зад себе си и Ривъруайнд, който я викаше. Поколеба се, защото усещаше, че от кладенеца се надига някакво ужасно и зло създание и не искаше да изоставя приятелите си.

— Влез вътре, дете — призова я ласкав глас.

Златна Луна вдигна глава и погледна портите. Очите й се напълниха със сълзи. Гласът беше на майка й — Тъжна Песен, жрицата на Кве-шу, починала много отдавна, още когато тя беше малко момиченце.

— Тъжна Песен? Майко…

— Много трудни години изживя, дъще, но се боя, че мъките ти няма да свършат скоро. Трябва да продължиш това, което си започнала — да напуснеш този мрак, за да се озовеш в още по-непрогледна тъмнина. Но истината ще огрява пътя ти, макар понякога тази светлина да ти изглежда почти невидима в мрака. А без истината всичко ще загине. Ела с мен в храма и ще намериш онова, което търсиш.

— А приятелите ми? Ривъруайнд? — Златна Луна се обърна и видя, че той едва се крепи върху люлеещата се земя. — Без мен няма да се преборят с това зло, ще загинат. Само жезълът ще им помогне! Не мога да ги оставя! — Тя понечи да се върне, но изведнъж се спусна непрогледна тъмнина.