Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 100
Маргарет Вайс
Дракони, помисли си отнесено Златна Луна, неспособна да се съсредоточи и да осмисли думите, които изпълваха съзнанието й. Щеше да възприеме пълното значение на посланието едва по-късно и така щеше да го запомни завинаги.
—
Гласът затихна. В същия момент Златна Луна чу предсмъртния стон на Ривъруайнд.
Танис влезе в храма и сякаш се върна назад в детството си. Слънцето грееше през клоните на дърветата в Куалинести. Той, Лорана и брат й, Гилтанас, лежаха на брега на реката след някаква детска игра, отдадени на мечти. Щастливите дни бяха рядкост за него. Отрано беше разбрал, че е по-различен от останалите. Но този ден бе едно приятно изключение и споменът за него отми скръбта и ужаса.
Танис се обърна към Златна Луна, която стоеше безмълвна до него.
— Какво е това място?
— Ще ти разкажа по-късно. Ела! — Тя хвана ръката му и го поведе по блестящите плочки, докато застанаха пред сияйната статуя на Мишакал. Синият кристален жезъл светеше с ярка светлина.
Танис зяпна изумен. В помещението изведнъж притъмня. Двамата се извърнаха към вратата. Карамон и Стърм внесоха тялото на Ривъруайнд върху импровизираната носилка. Джуджето и кендерът крачеха до нея като стражи на пост — Флинт, още по-състарен и изморен, а Тас — необичайно мълчалив. Зад тях вървеше Райстлин, закачулен и пъхнал ръце в широките ръкави, като въплъщение на самата смърт.
Спряха пред Танис и Златна Луна. Той погледна тялото и притвори очи. От плътното одеяло се процеждаше кръв.
— Отвийте го! — нареди Златна Луна. Карамон изгледа умоляващо Танис.
— Златна Луна… — започна неловко полуелфът.
В това време Райстлин се приближи до носилката и разкъса пропитата с кръв материя.
При вида на обезобразеното тяло Златна Луна пребледня и започна да се задушава. Танис я подхвана, за да не припадне. Тя преглътна и си пое дълбоко въздух, след което се обърна и застана пред мраморната статуя. Внимателно свали синия жезъл от ръцете й и коленичи до тялото на Ривъруайнд.
—