Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 100

Дракони, помисли си отнесено Златна Луна, неспособна да се съсредоточи и да осмисли думите, които изпълваха съзнанието й. Щеше да възприеме пълното значение на посланието едва по-късно и така щеше да го запомни завинаги.

— За да се сдобиете със сила, която да им противопоставите, ви е нужна истината на боговете. Това е подаръкът, за който ви е казано. Под този храм, погребани под руините на славните отминали векове, лежат Дисковете на Мишакал, направени от платина. Намерете ги и ще се сдобиете със силата ми, защото аз съм Мишакал, богинята на изцелението. Пътят ти ще е труден. Боговете на злото познават истината и се боят от нея. Древният и могъщ дракон Кхисант, позната на хората под името Оникс, пази тези дискове. Леговището й се намира под руините на Ксак Тсарот. Ако решиш да ги търсиш, те грози голяма опасност. Затова благославям този жезъл. Пази го като очите си, бъди непоколебима в делото си и ще успееш.

Гласът затихна. В същия момент Златна Луна чу предсмъртния стон на Ривъруайнд.

Танис влезе в храма и сякаш се върна назад в детството си. Слънцето грееше през клоните на дърветата в Куалинести. Той, Лорана и брат й, Гилтанас, лежаха на брега на реката след някаква детска игра, отдадени на мечти. Щастливите дни бяха рядкост за него. Отрано беше разбрал, че е по-различен от останалите. Но този ден бе едно приятно изключение и споменът за него отми скръбта и ужаса.

Танис се обърна към Златна Луна, която стоеше безмълвна до него.

— Какво е това място?

— Ще ти разкажа по-късно. Ела! — Тя хвана ръката му и го поведе по блестящите плочки, докато застанаха пред сияйната статуя на Мишакал. Синият кристален жезъл светеше с ярка светлина.

Танис зяпна изумен. В помещението изведнъж притъмня. Двамата се извърнаха към вратата. Карамон и Стърм внесоха тялото на Ривъруайнд върху импровизираната носилка. Джуджето и кендерът крачеха до нея като стражи на пост — Флинт, още по-състарен и изморен, а Тас — необичайно мълчалив. Зад тях вървеше Райстлин, закачулен и пъхнал ръце в широките ръкави, като въплъщение на самата смърт.

Спряха пред Танис и Златна Луна. Той погледна тялото и притвори очи. От плътното одеяло се процеждаше кръв.

— Отвийте го! — нареди Златна Луна. Карамон изгледа умоляващо Танис.

— Златна Луна… — започна неловко полуелфът.

В това време Райстлин се приближи до носилката и разкъса пропитата с кръв материя.

При вида на обезобразеното тяло Златна Луна пребледня и започна да се задушава. Танис я подхвана, за да не припадне. Тя преглътна и си пое дълбоко въздух, след което се обърна и застана пред мраморната статуя. Внимателно свали синия жезъл от ръцете й и коленичи до тялото на Ривъруайнд.

— Кан-токах. Любими мой. — Тя протегна треперещата си ръка и докосна челото му. Обезобразеното лице се извърна към нея. Една от овъглените ръце помръдна, сякаш да я докосне. След това потръпна и застина напълно неподвижна. Сълзи потекоха от очите на Златна Луна. Тя положи жезъла върху тялото му и помещението се изпълни с мека синя светлина. Всички се почувстваха отпочинали и спокойни. Болката и умората напуснаха телата им. Ужасът от нападението на дракона изчезна от мислите им. Жезълът избледня полека, угасна и над храма отново се спусна мрак. Единствената светлина идваше от мраморната статуя Танис затвори очи, за да настрои отново зрението си към мрака, когато чу плътен глас.