Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 89
Маргарет Вайс
— Какво, по дяволите…
— Драконът е Таселхоф. Сега нямам време да ти обяснявам. Просто прави каквото ти казвам! Вземи двата жезъла и ги отнеси в гората. Златна Луна чака. — Той прегърна приятеля си и го побутна. — Тръгвай! Райстлин умира! Ти си единственият му шанс.
Това отрезви напълно Карамон. Той изтича до купчината оръжия и под одобрителните крясъци на драконяните грабна двата жезъла. Стърм и Ривъруайнд се въоръжиха и рицарят подаде на Танис меча му.
— А сега се пригответе да умрете, човеци! — изкрещя драконът. Крилете му описаха широка дъга и той изведнъж се вдигна във въздуха. Драконяните се развикаха. Някои побягнаха в гората, а други се проснаха по лице на земята.
— Сега! — изкрещя Танис. — Тичай, Карамон!
Огромният воин побягна към гората и се насочи към мястото, където го чакаха Златна Луна и Флинт. Един драконянин се изпречи на пътя му, но той го просна само с един замах. Стърм надаваше соламнийски бойни викове, а съществата крещяха неистово. Няколко от тях се нахвърлиха върху Карамон и той реши да опише с жезъла дъга така, както беше виждал да го прави Златна Луна. Избухна синя светлина и драконяните се строполиха на земята.
Карамон стигна до гората и намери едва дишащия Райстлин в краката на Златна Луна. Тя грабна жезъла и го сложи върху безжизненото тяло на магьосника.
— Няма да стане — поклати глава Флинт.
— Трябва! — каза твърдо Златна Луна и прошепна: — Който и да си ти, господарю на жезъла, излекувай този човек. Моля те. — Повтори същите думи като в транс още много пъти.
Изведнъж дърветата избухнаха в пламъци.
— В името на Бездната! — заекна джуджето. — Погледнете! Карамон се обърна тъкмо навреме, за да види как черният дракон пада с главата напред в огъня. Във въздуха се разхвърчаха горящи парчета дърво и из целия лагер се понесоха искри. Бамбуковите колиби, които още не горяха, пламнаха с всичка сила. Камъшитеният дракон нададе последен писък и също се подпали.
— Таселхоф! — изруга Флинт. — Скапаният кендер е вътре в това чудо! — Той се втурна в горящия лагер на драконяните.
— Карамон… — прошепна Райстлин. Воинът коленичи до него. Магьосникът беше много блед, но очите му гледаха с ясен поглед. Той се надигна немощно, залитна и се подпря на брат си, загледан в унищожителния огън. — Какво става?
— И аз не знам. Таселхоф се направи на дракон и нещата се объркаха. Ти почивай. — Воинът се загледа към лагера и извади меча си в случай, че някой драконянин реши да ги нападне.
Но в момента пленниците бяха последната им грижа. След като техният бог, тоест драконът, се подпали, дисциплината им отиде по дяволите и те се разбягаха с писъци из гората. Неколцина по-едри и очевидно по-интелигентни драконяни сновяха насам-натам и отчаяно се опитваха да въдворят някакъв ред в хаоса. Стърм си проби път през редиците им, без да срещне никаква съпротива. Тъкмо беше стигнал до края на откритото пространство, близо до бамбуковата клетка, когато Флинт притича край него и влезе в горящия лагер.