Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 24
Маргарет Вайс
Всички млъкнаха. Сега съвсем ясно чуха шляпането на таласъмски крака сред клоните на валеновите дървета.
— Претърсват къща по къща! — прошепна изумено Танис, след като чу думкането на юмруци по вратата на съседната къща.
— Търсачите имат право да влязат! — изрече неприятен глас. Настъпи тишина, след което същият глас изрече: — Няма никой. Дали да не разбием вратата?
— Не — отвърна му друг глас, — по-добре да докладваме на Теократа, а той, ако иска, нека я разбие. Виж, ако не беше заключена, щеше да е друго. Тогава ни е позволено да влизаме.
Танис погледна вратата и настръхна. Можеше да се закълне, че я бяха затворили и заключили с резето… а сега зееше леко открехната!
— Вратата! — едва чуто прошепна той. — Карамон…
Но воинът вече беше застанал зад вратата и я побутваше с огромните си ръце. Стъпките приближиха.
— Търсачите имат право да влязат! — Таласъмът започна да чука по вратата, при което тя се отвори и той застина в почуда.
— Тук няма никой — каза един от таласъмите. — Давайте да продължаваме.
— Нямаш капка въображение, Грум — отвърна му първият. — Кога друг път ще ни се удаде възможност да се сдобием с малко сребро?
В рамката на вратата надникна таласъмска глава. Погледът й попадна върху Райстлин, който спокойно седеше до огъня с жезъл на рамо. Таласъмът изръмжа разтревожено, но след това се разсмя.
— Олеле, не! Гледай, моля ти се, какво има тук! Жезъл! — Очите му проблеснаха и той пристъпи към Райстлин. Партньорът му се промъкна след него. — Дай ми този жезъл!
— Разбира се — прошепна магьосникът и му го подаде. —
— Мъртви ли са? — обърна се полуелфът към Карамон, който се беше навел над тях и ги разглеждаше на светлината на жезъла.
— Боя се, че да — въздъхна огромният мъж. — Май ги ударих твърде силно.
— Е, това беше последната капка. Убихме още двама от стражите на Теократа и сега той ще преобърне града. Няма да можем да си починем няколко дни. Трябва да се махаме! А вие Двамата — той се обърна към варварите, — по-добре елате с нас.
— И къде отиваме? — измърмори недоволно Флинт.
— Вие накъде се бяхте запътили? — попита Танис варварина.
— За Хейвън — отвърна неохотно той.
— Там хората са мъдри — добави Златна Луна. — Надявахме се да ни кажат нещо за този жезъл. Вижте, онази песен, която изпях… тя е вярна. Жезълът ни спаси живота!…
— Ще ни разкажете после — прекъсна я Танис — Когато тези стражи не се върнат, таласъмите ще плъзнат по всяко дърво в Солас. Райстлин, изгаси светлината изгасна.
—
— Какво ще правим с телата? — попита Карамон и побутна с ботуша единия от таласъмите. — Ами Тика? Няма ли да й навлечем неприятности?
— Оставете ги. — Танис мислеше усилено. — И залостете вратата. Стърм, дай насам няколко маси. Ще направим така, сякаш сме се вмъкнали тук и сме се сбили с тези приятелчета Тика няма да има много неприятности. Тя е умно момиче, ще се оправи.