Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 22

— Ти как ще слезеш, Райст? — попита угрижено Карамон. — Дай да те взема на гръб…

Очите на Райстлин проблеснаха толкова злобно, че Танис се учуди.

— Мога и сам! — изсъска магът. И преди някой да успее да го спре, пристъпи до ръба на дупката и се хвърли в празното пространство. Всички се сепнаха и погледнаха надолу, очаквайки да го видят размазан. Вместо това младият мъж се спусна плавно, с развети около себе си одежди. Кристалът на жезъла му сияеше.

— Настръхна ми кожата! — изръмжа Флинт на Танис.

— По-бързо! — побутна той джуджето. То се хвана здраво за въжето и се спусна. Последва го Карамон, чиято тежест накара клона да проскърца.

— Аз съм последен — заяви Стърм с изваден меч.

— Добре. — Танис знаеше, че няма смисъл да спори с него. Преметна през рамо арбалета и стрелите, подхвана робата си и пое надолу. Изведнъж ръцете му изпуснаха въжето, той се плъзна и ожули жестоко дланите си. Приземи се и ги огледа намръщено. Бяха разкървавени, но в момента нямаше време за тях. Вдигна глава и видя спускащия се Стърм.

В отвора се появи лицето на Тика.

— Идете в моята къща! — прошепна тя и посочи през дърветата.

След което изчезна.

— Знам пътя — каза Таселхоф с блеснали от вълнение очи. — След мен.

Забързаха след кендера. Откъм хана се чуваха стъпките на стражите, които се качваха по стълбите. Танис не беше свикнал да върви по земята в Солас, затова много бързо изгуби всякакъв ориентир. Виждаше мостовете и лампите, които просветваха през листата на дърветата, но те не му говореха нищо. Обаче Тас се придвижваше уверено, заобикаляйки огромните стволове на валеновите дървета. Глъчката откъм хана затихна.

— Тази нощ ще се скрием при Тика — прошепна Танис на Стърм, докато се провираха през храсталаците. — Просто в случай, че някой ни е познал и решат да претърсят домовете ни. До утре иде са ни забравили и ще заведем хората от Равнините в моя дом. Там ще си починем няколко дни. След това ще ги изпратим до Хейвън, където Съветът на Висшите Търсачи ще поговори с тях. Може и аз да отида… Любопитно ми е какъв е този жезъл.

Стърм кимна и се усмихна на Танис с една от много редките си меланхолични усмивки.

— Добре дошъл у дома!

— Добре заварил — ухили се полуелфът.

Внезапно се наложи да спрат, тъй като в тъмното се блъснаха в Карамон.

— Мисля, че пристигнахме — заключи той.

Лампите, които висяха от клоните на дърветата, осветиха Таселхоф, който се катереше по дървото като катерица. Останалите го следваха по-бавно. Карамон помагаше на брат си. Танис скърцаше със зъби от болката в дланите, но продължаваше да се катери през все по-оредяващите есенни листа. Тас се преметна през парапета с ловкостта на крадец промъкна се до вратата и огледа дървения мост в двете посоки.

Не видя никой и даде знак на останалите да идват. Разгледа ключалката и се усмихна самодоволно. Извади нещо от многобройните си торби и след секунди вратата се отвори.

— Заповядайте — покани ги той с любезността на домакин и отиде да спусне пердетата.

Влязоха един по един. Стърм намери стол за дамата, а високият варварин застана зад нея. Райстлин стъкна огън.