Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 23

— Хвърляй по едно око — каза Танис на Карамон.

Воинът кимна в отговор, защото вече се беше разположил до прозореца и се взираше в тъмнината. Светлината от уличната лампа се процеждаше през пердетата и хвърляше сенки по стените. Известно време всички мълчаха.

Танис седна и се обърна към жената.

— Синият кристален жезъл излекува онзи човек. Как?

— Не знам — заекна тя. — Съвсем… съвсем отскоро го имам. Танис сведе поглед към ръцете си и ги протегна към нея.

Раните от въжето продължаваха да кървят. Жената пребледня и много бавно го докосна с жезъла. Той засия със синя светлина. Полуелфът усети леко пробождане, което премина през цялото му тяло. Кръвта изчезна, кожата отново стана гладка и здрава, а болката намаля и не след дълго затихна напълно.

— Наистина лекува! — с благоговение отбеляза Танис.

Глава 4

Отворената врата.

Полетът в тъмното.

Райстлин седна до огнището и потри слабите си ръце. Докато гледаше кристалния жезъл, който жената бе положила в скута си, златните му очи блестяха по-силно от пламъците.

— Какво мислиш? — попита го Танис.

— Ако е шарлатанка, поне е добра — отбеляза дълбокомислено магът.

— Червей! Как смееш да наричаш Дъщерята на Главатаря шарлатанка! — Варваринът пристъпи към Райстлин, свъсил страховито вежди. Карамон изръмжа, дръпна се от прозореца и застана зад брат си.

— Ривъруайнд… — Жената положи длан върху ръката на придружителя си. — Моля те, той не искаше да ме обиди. Имат право да не ни вярват. Не знаят що за хора сме.

— Ние също не знаем — отсече мъжът.

— Може ли да го разгледам? — попита Райстлин. Златна Луна кимна и му подаде жезъла. Магьосникът протегна дългата си костелива ръка и пръстите му жадно се впиха в него. Но при досега се чу пукот и избухна ярка синя светлина. Райстлин отдръпна ръката си и изпищя от болка и изненада. Карамон се хвърли към него, но брат му го възпря:

— Недей — прошепна дрезгаво, стиснал ранената си ръка. — Дамата няма нищо общо с това.

Жената също се взираше удивено в жезъла си.

— Какво означава това? — запита раздразнено Танис. — Жезъл, който едновременно лекува и наранява?

— Той просто познава господаря си. — Райстлин облиза устни и очите му проблеснаха. — Гледай сега! Карамон, вземи жезъла!

— А, не! — Воинът се отдръпна като от змия.

— Вземи го! — нареди Райстлин.

Брат му протегна неохотно треперещата си ръка. Докато пръстите му се приближаваха все по-близо и по-близо, ръката му заигра. Накрая затвори очи, стисна зъби и го докосна, предчувствайки болката. Нищо.

Изненадан, той отвори широко очи. Хвана жезъла, вдигна го в огромната си ръка и се ухили.

— Ето, видя ли? — Райстлин направи жест на фокусник, показващ трикове на публиката. — Само нищите духом и чистите по душа — сарказмът беше очевиден — могат да го докосват. Това наистина е свещен целебен жезъл, благословен от някой бог. Но не е магически. Никога не съм чувал за магически предмети с целебна сила.

— Шшт! — предупреди Таселхоф, който бе заел мястото на Карамон до прозореца. — Стражите на Теократа!