Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 214

Марита побърза да го успокои:

— Не се притеснявай за тях! На този етаж има само двама и те през цялото време са пияни, особено сега, когато армията се изнесе. — Тя вдигна поглед от ръкава, който пришиваше, и поклати тъжно глава. — Колко отдавна не съм ги чувала да се смеят, бедничките. Напоследък хич не им е до смях.

В килията бяха наблъскани трийсет и четири жени, а Марита им беше казала, че в съседната има шейсет, които живееха при такива условия, че дори и най-закоравелите аскети биха се ужасили. Жените не разполагаха с нищо друго, освен с по някоя и друга дреха. Пускаха ги за кратка разходка само сутрин, а през останалото време шиеха драконянски униформи. Макар че се намираха тук само от няколко седмици, лицата им бяха бледи и изпити, а телата — слаби и немощни, поради липсата на питателна храна.

Танис се отпусна. Въпреки че познаваше Марита едва от няколко часа, чувстваше, че може да се довери на преценката й. Тя беше успокоила ужасените жени, когато групата нахлу в килията им, а после изслуша плана им и се съгласи, че има вероятност да успеят.

— Нашите мъже ще дойдат с вас — каза на Танис, — но ще имате проблеми с Висшите Търсачи.

— Съветът на Висшите Търсачи е тук? — попита изненадано той. — Като затворници?

Марита кимна и се намръщи.

— Това е наградата им, задето повярваха на черния посветен. Сигурна съм, че няма да ви последват. А и защо? Господарят на драконите все пак се е погрижил да не работят в мините. Но ние сме с вас. — Тя огледа жените, които закимаха, без да се колебаят. — Само не излагайте децата ни на опасност.

— Не мога да обещая — каза Танис. — Не искам да прозвучи жестоко, но сигурно ще се наложи да се бием с дракона и тогава…

— Да се биете с дракона? С Кремък? — Марита го изгледа развеселено. — Дрън-дрън! Не закачайте това нещастно създание. Всъщност, ако й сторите нещо, децата няма да ви го простят — толкова я обичат.

— Дракона ли? — попита невярващо Златна Луна. — Какво им е направила? Заклинание?

— Не. Съмнявам се, че Кремък може да омагьоса някого или нещо. — Марита се усмихна тъжно. — Бедното създание не е с всичкия си, откакто собствените й деца били избити по време на някаква голяма война. Сега смята, че нашите деца са нейни. Не знам откъде я е изкопал Верминаард, но ми е жал за нея. Надявам се само, че някога той ще си плати за всичко, което е сторил! — Тя прегриза злобно конеца.

— Няма да ви е трудно да освободите децата — продължи след малко Марита. — Кремък винаги спи до късно. Ние ги храним, после ги извеждаме на разходка, а тя изобщо не се събужда. Така и няма да разбере, че ги няма, горката.

Изпълнени с надежда за пръв път от седмици насам затворничките започнаха да преправят дрехите си така, че да станат на мъжете. Нещата вървяха добре до момента, в който трябваше да се маскират.

— Да се обръсна?! — Стърм така изрева, че жените се дръпнаха ужасени. Той не разбираше същността на маскировката, но когато му обясниха, че това е най-добрият начин да прекосят открития двор и да поемат към мините, се съгласи. Въпреки това категорично заяви, че по-скоро ще умре сто пъти в ръцете на Господаря на драконите, отколкото да си обръсне мустаците. Успокои се едва когато Танис предложи да скрие лицето си с шал.